По пътя, без крака - Кришнамурти

“Повечето от нас не искат да застанат с лице пред нещата такива, каквито са. Но всичко е доста очевидно и доста открито.

Изолацията е начинът на света. Всеки човек изолира себе си със своите егоцентрични действия, независимо дали е семеен, дали говори за сътрудничество… И когато тази изолация стигне до крайност, се появява една невроза, която – ако човек е талантлив – понякога води до създаването на изкуство, добра литература и т.н. Такова отдръпване от света е част от процеса на изолация, нали.

А един монах прави същото в името на религията, докато социалният човек го приема като част от обществената структура. В такава изолация той постига известни умения, качества на строгост и въздържаност, което всъщност дава усещане за власт. А властта, независимо дали е на шампион, министър, или религиозен ръководител, е една и съща. Властта, във всяка форма е зло – ако можем да използваме тази дума – и човекът на властта не може никога да отвори вратата към реалността. Така че изолацията не е пътят.

За да може да има живот, е нужно сътрудничество, но такова няма с последователи и учители. Учителят унищожава ученика, ученикът унищожава учителя. В такива отношения на разделение не може да има сътрудничество, съвместно пътешествие. Подобно йерархично разделение, което е част от социалната структура, независимо в коя сфера на отношения, е по същността си светско. И уж човек се отрича от света, а попада с това в капана на светското.

Несветско не означава да се облечеш бедно, да постиш или повтаряш молитви. Щом уж се отричаш от света, а приемаш нещо за авторитет и разделяш знание от незнание, то вътрешно оставаш свързан с цялата завист, алчност, страх на света. И когато се опиташ да постигнеш някакъв идеал, това е светско. Реалността при никакви обстоятелства не може да се намери в тази посока.
Човек трябва да е сам, но тази самотност не е изолация. Това означава да не принадлежи на религия или нация. Тази самотност разкрива невинност, която никога не е била докосвана от човешкия критерий, не е обвита в никаква специална дреха. Няма отъпкан път към истината.”