Лие Дзъ

„В пустотата няма нищо ценно. Затова няма нищо по-добро от нейния покой. Да придобие нещо, да отдаде нещо – в това човек губи убежище. А в пустотата не е никъде другаде, освен в убежището си. Като си кривнал от пътя, игрите на сърце и ум няма да те върнат.”

"Ако смяташ, че си се появил, то значи ще изчезнеш.

Но ако изчезнеш доброволно, макар и още живеещ, навлизаш във вечността.

Път е онзи живот, който не си е поставил назначение. Краят на такъв живот, определен от пътя, води до вечността. И ако смъртта е била определена от пътя, тя също води до вечността."

"Минаха три години в подготовка и дадох свобода на сърцето си да не мисли за истинско или неистинско. Дадох свобода на устата си и не говорех за добро или лошо. Едва тогава Учителят ме погледна. Минаха пет години в подготовка и в сърцето ми се появиха нови и нечувани досега  мисли за истинско или неистинско, а устата проговори за нови добро или лошо.  Едва тогава Учителят ми се усмихна за малко. Минаха седем години, мислите не мислиха и устата не говореше. Учителят едва тогава ми позволи да седна до него на рогозката.  Минаха девет години,  колкото и да принуждавах сърцето да мисли или устата да говори, вече нямах представа кое за мен е истинско и неистинско, кое е добро и лошо; нито кое е за другите.  Не знаех кой ме учи, кой ми е приятел. Изгуби се границата между вътрешното и външното. Тогава всичките ми чувства се сляха в едно цяло - зрение, слух, мирис, вкус. Мисълта се събра в свое тяло, а тялото ми се разтвори в свобода. Започнах да се движа насам натам с вятъра и не знаех, аз ли съм го яхнал, или той мен."

"Истинският човек върви под водата и не се дави, върви по огъня и не се изгаря, крачи сред безбройните неща и не трепва - как се постига това?

Постига се, не със знания и умения, не със смелост и устременост, а с опазване непокътната чистотата на въздуха. 

Всичко, което притежава форма, е предмет. Различията между предметите са само в техните свойства. Тогава има ли неща, които да са много различни от други? Ти нямаш с какво да превъзхождаш каквото и да е. Истински човек става онзи, който разбира процеса на пораждането на форми от безформеното. Той се накланя към единството на природата, на въздуха, който е изпълнен от всички свойства, чрез които се създват отделни неща. Човекът с такава природа е в цялост и не губи наникъде жизнена енергия."

„На старини останах сам и смъртта наближава. Тъкмо това ме прави щастлив. Смъртта и животът не се разбират един друг. Та, бидейки жив, няма как да знам, не греши ли много онзи, който се стреми към живот.

...Колко прекрасна е смъртта за мъдрите. Смъртта е краят на качествата. Мъдрите наричат умрелия „завърнал се”. Живият трябва да се нарича скитащ. И ако скитащият не се завърне, той става бездомен.”

"Гуни Бо се бил прославил със силата си и бил повикан от царя, който го попитал какво може да направи с нея. Поданикът отговорил:

- Мога да счупя крака на пролетен скакалец или крилото на есенна цикада.

Царят му казал озадачен:

- Но моята свита може да пробие кожата на носорог и да скъса опашките на девет бивола, а лично за мен това е изключителна немощ. Как си се прославил в целия свят, щом можеш само това?

- Ще кажа истината. На сила мен ме научи планинският учител, а в света няма нищо по-силно от него. Но неговото семейство никога не имало и представа колко силен е той...

А щом моята слава е достигнала до вас, значи аз не съм успял да усвоя наученото. Силата е за да бъде използвана в служба на необходимостта, а не за да се демонстрира."

Един владетел с голяма свита отишъл на лов и подпалил гората, за да подплашат към себе си животните. Изведнъж из една скала се появила човешка фигура, която се издигнала с дима и спуснала със саждите. Всички помислили, че това е призрак, още повече, че той преминал спокойно през огъня и спрял при тях. Владетелят много се изненадал, спрял и огледал фигурата и видял, че това е обикновен човек, след което го попитал: "С каква тайна ти обитаваш камъка и преминаваш през огъня?" А човекът отвърнал: "Какаво е това камък и какво е това огън?". Обяснили му, че говорят за това, от което е излязъл и това, през което е преминал, и той им казал: "Ами, не зная". Владетелят попитал съветника си що за човек е това, а онзи му отговорил: "Чувал съм, че който е постигнал хармония, не се разграничава от нещата наоколо. Няма как нещо да го уязви или възпрепятства, понеже той е във всичко”. Царят го прекъснал с въпроса: "А ти, като си толкова мъдър, защо не го можеш", на което съветникът отговорил: "Защото още не съм в състояние да разтворя напълно сърцето си и да го изпразня от всички знания."