„Личният живот не може да има никакъв
специфичен и траен смисъл. Личният живот може да има смисъл само косвено, чрез
свързване и подчинение на нещо трайно, което е смисъл само по себе си. Това се
има предвид, когато се казва Живот. Потъни в него и ще го познаеш. Изпиташ ли
го, въпросът за смисъла губи напълно своя смисъл.“
„Когато индивидуалното ни съществуване повече
или по-малко се приплъзва към центъра на нашето внимание, трябва да се свеждаш
всекипът до небитие и да подновяваш подчинението си на това, което е.
Ако постоянно се сбогуваш с всичко чрез
ежеминутна саможертва, свободата изостря и изчиства съзнанието ти, за да приеме
самата реалност. Това означава себереализация.“
„В онази точка на
покой, в центъра на съществото ни, ние установявамe свят, в който всички неща
се намират по същия начин в този покой. И тогава дървото се превръща в
мистерия, облакът - в откровение, всеки човек - в космос, за чиито богатства
можем само бегло да се досетим. Животът на простотата е прост, но отваря пред
нас една книга, в която никога не бихме успели да преминем отвъд първата
сричка.“
„Течението на живота преминава през неизбрoими години, през хилядите човешки съществувания. Грях, смърт и разпад, жертва и любов. Какъв е смисълът на Аза в тази перспектива? Разумът не ме ли тласка към това, което да си присвоя – лично удоволствие, лична власт, лична почит от страна на другите? И при все това аз зная - без да съм узнавал някога – че в общата перспектива всичко това е най-незначителното. В това знание намирам Бог у себе си.“
"Ще познаеш
Живота и ще бъдеш познат от него според степента на твоята прозрачност, според
способността ти да изчезнеш като цел и да останеш единствено средство в ръцете
му."
Няма коментари:
Публикуване на коментар