11.04.2020 г.

Николай Кузански


„С каква цел съществуваме? От само себе си ние сме нищо и не можем да изведем отговор на този въпрос от самите нас. Та ние дори и за себе си знание нямаме. Да знае може само онзи, по чиято помисъл сме създадени такива, каквито сме. Никой от нас няма глас, във всеки от нас само неговите гласове могат да говорят. Ако желаеш да научиш нещо за човека, търси го в неговия принцип, в неговата причина, но не в него. А там, ако намериш едно, ще намериш всичко.“



„Всяко тление става само спрямо един или друг модус на съществуване, когато се разпаднат влиянията, събрани преди това в конкретната отделност на индивида. Затова загива само определен начин на съществуване, а няма принципна смърт, която да присъства някъде. Смъртта е само разпадане на някакво сложно образувание на съставните му части. А кой би могъл да знае дали съществото, конкретно определено от тези влияния, не се освобождава когато се върне към своите начала?“



„Никакви определения не са пригодни за Бога, защото те му налагат нещо от своето значение, а Бог е толкова това нещо, колкото и всичко останало. Така Бог бива почитан не като безкраен, а като творение – именно такъв вид почитание е идолопоклонството, отреждащо на образа онова, което подобава единствено на безкрайната истина.”



„Безкрайността е мярата за всички крайни неща, които се различават едно от друго по степента на причастност към нея.“



„Това, което може да бъде увеличено, е крайна величина. А най-голямото, което не може да бъде превишено, е по необходимост безкрайно. Така че най-голямото е и винаги просто, неделимо. Затова нашият краен интелект не може да достигне до неизмеримата и неделима истина. Тя не може да бъде измрена или уподобена. Тъй като сам интелектът не е истина, той не може да се постави в истината. Колкото и да се разширява и увеличава перспективите си – многоъгълникът никога няма да бъде кръгът, освен ако не се разтвори напълно.“



„Онези, които смятат, че мъдростта е нещо, което може да бъде схванато от съзнанието, че щастието е нещо, което може да бъде достигнато, са наистина твърде далеч от вечната и безкрайна мъдрост.
Висшата мъдрост е в познанието за това как недостижимостта също може да бъде достигната с превъзмогване на самото достигане.“



„Както всяка една информация за вкуса на нещо, което в действителност никога не сме опитвали, е празна от съдържание преди сами да опитаме този вкус, така и мъдростта не може да бъде придобита от чутото, а само от лично докосване до нея с вътрешното сетиво, след което човек ще е свидетел не на думите, а не реалното непосредствено осезаване на нейния вкус.“



„Най-голямата опасност, за която и мнозина са ни предупреждавали, е това, което произлиза от подчинението в мисловните процеси на утвърдения навик. Така се подхранва една безкрайна норма на поведение на ума, според която човек би предпочел да умре, вместо да се откаже от точно определения си начин на живот. Всичко което знаем за истината, е това, че самата Абсолютна истина, такава каквато е, е недостижима за нас.
Мъдростта не може да бъде открита в изкуството на добрата реч, нито във великите книги, а само в отдръпването от осезаемите неща и в обръщането към най-простите и некрайни форми. Можете да се научите на такава мъдрост само в своя храм, очистен от всякакви заместители. И ако се придържате към тази чистота с пламенна любов, ще вкусите мъдростта и ще видите как нейната сладост е Това, което самото е цялата сладост. Ако веднъж усетите този вкус, всичко, което досега сте смятали за важно, ще се покаже в своята низост и ще бъдете облагородени от изчезването на всяка арогантност във вас. Веднъж вкусите ли тази мъдрост, ще бъдете постоянно свързани с нея посредством чистото си и кротко сърце. Ще изберете по-скоро да напуснете напълно този свят и всичко друго, което не е самата мъдрост и ще умрете за него, живеейки в неизразимото блаженство.”



„Истинското величие пребивава единствено в смирението. От мъдростта и знанието има някакъв смисъл само доколкото се управляват от него.”



„Няма нищо по-благоприятно и за най-ревностния търсач на знания от узнаването на огромното невежество и особено собственото му. И колкото по-добре човек познава невежеството си, толкова по-възприемчив е той и по-добре се учи.”



„Всичко, което можем да узнаем за абсолютната истина, е единствено че тя е отвъд всяка наша възможност за разбиране.”


Няма коментари:

Публикуване на коментар