„Ако искаме да служим, ние трябва да имаме благочестие за Бога, нравственост за ближните и знание за себе си.
Нещастие е разделянето на тези три неща, когато те не образуват здраво единство. Знанието трябва да се съедини не с разпуснатост, а с добродетел и тогава едното увеличава блясъка на другото. А дето към тях се присъедини истинно благочестие, там настава съвършенство. Защото страхът господен е начало и край на мъдростта.“
„Понеже при тази развала на света и природата ние никога няма да стигнем там, гдето би трябвало да стигнем, и понеже, ако напреднем малко, тази същата извратена плът лесно ще потъне в самоизмама и духовна гордост, от това следва голяма опасност за нашето спасение – всички християни трябва своевременно да се научат, че нашите добри стремежи и дела поради несъвършенството си са нищо, ако не ни помогне със своето съвършенство Христос. Към него трябва да се обръщаме и само на него да се уповаваме, единственият начинател и завършител на нашата вяра, надежда, любов и спасение.“
„Тогава попадали в примката само онези, чието сърце било безумно, а сега и най-мъдрите могат да бъдат увлечени. Тогава идолите били само творения на човешки ръце, сега са творения на човешкия дух. Тогава блясъкът на златото и среброто заслепявал очите, сега атрактивността на плътската мъдрост заслепява духа.“
„Ако не си способен да спасиш себе си, то просто се напусни, полагайки
грижи единствено за това – да не изгубиш Бога.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар