Кабир

„Роден ли си, то значи ще умреш. Но вяра не губи. Защото който умре доброволно приживе, повече никога няма да вкуси смърт.

Така човек се слива със словото на Духа, а оттук и с Божието име. Който е едно с Божието име, е освободен от заблуда и страховете му са прекратени.

Луната и Слънцето стават едно, една мелодия без звуци. Когато зазвучи тази мелодия, душата е в скута на Бога, седнал на своя трон...

Овладей неспокойния ум. Успокоеният ум открива извора на живата вода на Любовта. Ако отпиеш Неговата любов, смъртта умира, и най-накрая заживяваш.“

„Истинското Слово не прилича на словата.

Разграничаването между условно и безусловно е въпрос на слова.

Безусловното е семето, условното е плодът.

Словото е коренът на всичко, а познанието – клонка.“

„Отречи се от безумната гордост

и намери онова в себе си, на което да се подчиниш.

Заживей в дълбините на света,

където треската на съществуването се усмирява

и греховете загубват власт.

Само единността прониква в дълбините на света,

но е безумно да искаш да узнаеш това,

понеже разумът е причината за разделението.“

„Каква е разликата между реката и вълната?

Когато се повдига, или когато спада, водата е все същата.

Но понеже се нарича вълна, тя смята себе си повече за вода.“

„Ако не разкъсаш през живота си веригите,

каква надежда за спасение в смъртта би имал?

Ще намериш Бог после, само ако го намериш сега.

В противен случай вече си поселен

в града на смъртта.“