20.02.2022 г.

Ян ван Рюйсбрук

 

„Когато човек полага грижи да е насочен само към Бога и да обуздава ума си, да отрича напълно собствената си воля и да очаква така бленуваното единство във вътрешна свобода, до деня в който Бог благоволи да го предостави, тогава духът на мъдростта в него се удвоява. Защото е велик този, който следва Божията повеля и мъдрост чрез себеотричане във всичко и който може да каже с неугасима пламенна любов „Да дойде Твоето Царство“. Да каже на Бог с покорство и благоговение „Във всяко нещо да бъде Твоята воля, а не моята“. А Божията воля е блаженство и този, който се предава в любов, е освободен от всичко съществуващо, и живее вече в безметежност. Бог не може да накърни това, което му принадлежи.“

 

„Човек трябва да потъне в безпътието и тъмнината, в които съзерцанията се скитат в наслада и повече не могат да намерят своето себесътворяване. В тази мрачна бездна, в която духа на влечението умира за самия себе си, започва откровението на Бог и вечния живот. В тази тъмнина се ражда и сияе Светлина извън всяко възприемане, и тя е Синът на Бога, в който усещаш вечения живот. И в тази Светлина тепърва започваш да виждаш.“

 

„Човек може да вижда само това, което и той самият е,
и може да бъде само това, което успява да види.“

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар