Всички знаем популярния цитат от Еклесиаст 1:14 „Всичко е суета и гонене на вятъра“. Няма как да сме категорични по въпроса, но най-вероятно тук попадаме на доста значима грешка в превода. Ивритската дума „руах“ наистина може да означава вятър и въздух, но означава също и дух и най-вероятно тук се има това предвид, защото глаголът „гонене“ сме си го добавили сами, а в оригиналния текст הֶבֶל, וּרְעוּת רוּחַ.
имаме прилагателно, което означава „извършващ лоши дела“ (зъл, но в практически смисъл). Предхождащата дума „суета“ е донякъде подходяща, но значението е повече на напразност, безсмислие (вероятно затова са се спрели и на гоненето на вятъра, ама са спестили от значението на злия дух).
Допълнително пояснение намираме в края на тази глава Еклесиаст 1:18, превеждана като „Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.“
Но думата „досада“ също не е правилна. В думата רָב-כָּעַס повече става въпрос за агресия.
Защо е от значение всичко това? В предния стих Еклесиаст казва „И предадох сърцето си, за да позная мъдростта.“ Той реферира към „плода за познаване на добро и зло“ и споделя, че знанието е дуалност, тоест дисбаланс и конфликт, отдалеченост от Центъра.
Още повече яснота има в последното изречение. Обикновено казваме „който“, но на иврит се използва фраза подобна на поговорка и се използва името Йосиф. Йосиф добавя знание, Йосиф добавя страдание. Но името Йосиф също си има своето значение и е нещо като „който прибавя“. Това допълнително ни обяснява, че знанието е само едно трупане и това трупане води до страдание.
Накрая можем да сложим и черешка. Еклесиаст е единственото име в Библията, което е преведено. На иврит думата е Кохелет. Тъй като се случва да се използва с определителен член, преводачите решават, че е човек с функция. Превеждат го като проповедник (на гръцки еклесиаст), защото Кохелет означава "този, който събира". Предполагат, че събира хора и им говори. Но в горния контекст се оказва, че е по-скоро може би "трупащият познание".
