вяра

Думата вѣра е старославянска, а произходът и е свързан с праиндоевропейското прилагателно wēros, което, всъщност знаем (използва се в почти всички европейски езици), че означава – правдив, истинен.
Затова значението на думата „вяра” не е свързано с убедеността в нещо, а напротив – със свободата от убедености и упованието в истинността на самата истина, освободена от човешките представи за нея.
Затова и не можеш да вярваш в нещо, а вярваш във всичко. Или по-скоро: вярваш.

Криза

Така модерната дума „криза” произлиза от гръцки език и означава „осъждане”. Използвана е например в Евангелие на Йоан, където е превеждана като „съд”.
Тоест – кризата е съдбата, която сами сме заслужили.

причината за цялата човешка мъка

Само една малка част от теб е тази,
която може да чувства болки, несгоди и разочарования.
Това е човешката самонадеяност.