Чжуан Дзъ

„Хората отпреди времената са били достигнали до предела. Какво са достигнали? До знанието, че нещата не съществуват. Това е пределът и няма какво друго да се прибави.”



„Можеш да доближиш съвършенството чрез това – да знаеш как да се установиш в неустановимото.”



„Само глупавите смятат себе си за будни и че знаят кое в света служи и кое ръководи.”



„Осъщественият човек не осъществява нищо. Умният човек не мисли нищо. Те са само образи на небето и земята.”



„Духовният човек не е близък на хората. Духовният човек не е далечен на хората. Своето знание той хвърля на мравките и не позволява на човешкото да посяга към небесното.”



„Знанието е повърхността. Дълбочината е незнание. Да знаеш – това те движи навън. Да не знаеш – това те движи навътре.”



„Виждаш ли пътя? Да? Значи това не е Пътят.”



"Ако започнеш да броиш и именуваш - никога няма да спреш."



"Всяко нещо, над което се опитваш да простреш властта си, придобива власт над теб.
Затворникът на изявените неща няма друг избор, освен да се подчини на изискванията на материята.
И естествено, че тогава ще бъде напълно определен от външното - напр. обстоятелствата, взаимоотношенията...
Той никога няма да бъде разумен. Жалко."

„Желанието за контрол е треперене. Онзи, който иска да контролира, лесно страда. За него няма огледало, в което да се огледа. А като не може да спре, значи е убиец на естественото. Агресията и милостта, получаването и загубата, ученето и преподаването, животът и смъртта – всичко това са инструменти за изправяне. Но може да ги прилага само този, който не променя нищо, а следва промените.”

„Накрая идва смут. От смут се стига до помрачение, а точно в помрачаването се появява Пътя. Но за да бъде в Пътя, човек трябва да се отдръпне от себе си и да остави Пътят да го изпълни.”

„Нали ако планината се разсипе – то и пропастта ще се запълни. Затова ако се откажеш от своята умност и благородство, то ще изчезнат и всички разбойници и глупци.”


 

Чжуан Дзъ се разхождал с учениците си в една гора и спрели покрай едно голямо дърво. Наблизо минавал дърваря и го попитали няма ли да отсече това дърво, а онзи го посочил с брадвата и казал, че то "за нищо не става". По-късно се отбили в колибата на един приятел на Чжуан Дзъ, който много им се зарадвал и изпратил ратая да заколи една патка, за да наготвят и нагостят посетителите. Ратаят обаче попитал коя патка да заколи, дали тази, която може да пее, или другата, на което домакинът посочил онази, която "за нищо не става".
Впоследствие озадачените ученици попитали Чжуан Дзъ кое е за предпочитане, тъй като дървото останало да живее, понеже "за нищо не става", а патката тъкмо поради това умряла. Учителят отговорил: "Нищо няма за предпочитане. Аз нито ставам, нито не ставам. Изказано, звучи като определение, но не е, тъй като именно определението "ставам" или "не ставам" е онова, което поражда застой."

"Владеещият хора е обременен. Владеният от хора е опечален.
А само освободеният от обремененост и опечаленост може да странства с естествеността. В противен случай остава само в самите граници на природните свойства."

„Дори човекът, който има Познанието, не може да обясни с думи неговото самопроменяне, нито може да фиксира мисъл върху някакво негово начало. Ако разграничим нещата, най-дребното е несравнимо, най-голямото е необхватно. Мненията, че Пътят се разкрива в покой, или че той самият е вървенето, са нормални в отношението си към нещата, но в края на краищата и те са изкривявания. Да, това поне е мислимо и назовимо, но колкото по-мислимо и назовимо е нещо, толкова по-далеч е от Пътя. И думата „път” е само едно догаждане. Нито го има, нито го няма.”

 

 

 

Шанкара (Ачаря)

"И освобождението, и обвързаността
са плод на невежеството.
Под обвързване и освобождение
се има предвид присъствието и отсъствието
на покриващото невежеството було.
Но Светлината,
сама по себе си,
не познава прикрития."



"Ако имаше наистина многообразие, а не само в привидността, то щеше да е там и когато съзнанието е угаснало.
Има само една върховна реалност - Единността, сама по себе си.
Вселената е само явление (тоест - външност)."



“Действието не може да донесе освобождение. Мъдрият трябва да се откаже и от плодовете си.
Безсмъртие не се постига нито с работа, нито даром, нито въобще се постига. До него води единствено самоотричането.”



"Дългът, който произтича и от преходните жизнени условия, следва да бъде изпълняван безропотно. Така се изпразва сърцето. А човек, ако е изпразнил сърцето си, може да види истинската си същност. С това се изтръгват от корен увивните растения, които привързват към преходното."



„Раждането води към смъртта, смъртта – към друго раждане. Това зло не се нуждае от доказателство. Човече, къде е твоето щастие? Балансът на този живот е в непостоянството. Но мъдрецът би намерил моста над това море на промените.”



„Ближният ти ще ти донесе страдание. Богатството ти ще те отдалечи от небето. Няма полза от суетата, всичко отплава. Осъзнай това, за да си свободен.
Не търси борба, не търси мир. Бъди равен с всяко нещо и ще постигнеш свободата.”



„За духовния търсач най-лошото е непребиваването в истинската му памет (за сметка на пребиваването в личната). Точно от там произхожда заблудата. От заблудата произхожда усещането за Аз. От Аза произхожда ограничението, а от ограничението – страданието.
И така, чрез непребиваването в истинската памет, човешкото внимание бива отвлечено от божествената природа. Който е с отвлечено внимание – пада. А всяко падение води до разрушение. ”



"Когато посееш безстрастие -
плодът е просветление.
Когато посееш просветление -
плодът е замиране на вътрешните и външни движения.
Когато замират вътрешните и външни движения -
прохожда божественото у теб."

Йохан Таулер

“Съзнателен за себе си става онзи, който добре разбира, че е нищо освен един празен и безполезен съд, в който може да бъде излята не слава, а само постоянно разпадане. Само този съд може да бъде запълнен с нещо от Бога.
Но Противникът и природата подмамват човека с ползите от неговите добродетели, с които той започва да се мисли за богат и независим. А правилото срещу духовната алчност е да знаеш, че си клет, нещастен, беден, сляп и гол.”



„Трима крале владеят света: похотта на плътта, похотта на очите, гордостта на живота. Те властват и във външната материя и вътре в ума, като последните са прикрити по много различни начини и често стоят зад твърде добри лица, поради които не виждаме близкостоящото си падение.”



„В момента когато човек установи, че всички бури, мисли и фантазии са се укротили напълно и когато в следствие на това бива отворен за божественото, тогава се появява също и Врагът и търси да намери нещо свое. Той атакува, пращайки дразнения и мисли на човека. Към тях обаче човек не трябва да обръща вниманието си, а да ги остави просто да преминат през него. Понеже само ако нито ги хареса, нито ги отхвърли, Врагът ще продължи по собствения си път, останал с празни ръце. А цялата тази атака ще донесе на човека духовен напредък.”



„Когато Бог е решил да действа, не се е нуждаел от нищо, освен от самото нищо. Затова и нищото е много по-възприемчиво за неговите намерения, отколкото което и да е нещо.
Осъзнай в дълбините на сърцето си, че в същността си и ти си нищо и особено, че твоите удовлетворения и дори самите ти проявления възпрепятстват у теб делото Божие.”



„Не служи на Бога онзи, който му служи по свой начин.
Когато Бог поведе такъв по някой непознат път, онзи се обръща назад и губи уважението си към всичко, което го заобикаля. Той се отвръща тогава и от Бога. Защото Бог е във всичко и чрез всички неща може да му се служи напълно. Който не вижда това изпуска възможностите си и е разединен в делата и пътищата си, с всички и всичко.”



“Ако искате да сте ученици на Исус Христос, трябва да се освободите от всичко създадено и особено, колкото се може повече, от всичко, което правилно и искрено можете да определите за необходимо.
Точно както Марта с толкова внимание и любов е прислужвала на Господ и учениците му, но той и казал, че всичко това е излишно и че е нужно само едно.
Ако сте съзнателни в сърцата си сами ще забележите колко често сме заслепявани от външните дела на любовта, които всъщност пречат на нашата възприемчивост за самото божествено вдъхновение. Макар че тези дела не са лоши сами по себе си, те не са най-доброто.
Светците обаче са избягали от света и всичко, за което човек се грижи (и за другите и за себе си) и са отишли там, където могат да намерят най-голямото си усамотение.
Само в истинска изолация и отказ от всичко човешко можем да намерим върховния мир и най-високото съвършенство.”



“Колкото човек умира за самия себе си и се отдръпва,толкова Бог, който е Животът, навлиза в него.”



„Бог дава на всичко - всичко, но човекът може да го получи
само ако се оттегли от себе си и Му се подчиниш изцяло.”



„Йоан казва: ‘В началото бе Словото’, защото в словото не ще намерим Бог, освен ако не се издигнем до Началото.
Трябва да се отвърнем от всички неща, които изключително много ни препятстват и поглъщат, за да попречат на неизменното спокойствие. За него – ние трябва напълно да се изпразним от всичките си дела, разбирания и страсти. За душата е необходимост да е празна и гола, за да навлезе в своето тайно Присъствие.
Само с ослепени очи можем да се научим да познаваме Единството.”



„Човекът, който иска да бъде добър, става толкова ангажиран с посяването на това семе, че се отклонява от пълната истина. Затваря сърцето си и не успява да погледне в него, така че сам се отдалечава от себе си и губи представа за това, къде всъщност се намира...
И тези желания трябва да бъдат пресечени. Но дори и прикрита, склонността за грях остава. Тя може да бъде победена само с пълното изглаждане на всяка неравност на земите в сърцето и уподобяване по този начин с Христос...
И тъй като човек от себе си не може нищо, му остава само да упражнява свещеното пречистващо страдание. ”



„В най-голямата смърт за сътвореното се намира най-сладкият и истински живот.
Ако умираш постоянно в себе си, постоянно се раждаш в Бог.
Можеш да умреш за всичко, освен за Бог. Но би се радвал на истинското божествено присъствие и уподобяване с него, ако си мъртъв за всички неща, подобен в желание и воля на онова, което никога не е добивало съществуване.”



Йохан Таулер, какво е Мария (душата девица)
“Три раждания имаше в Нея – първо в духа, после в душата и накрая в тялото. Така тя стана Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия дух, Кралица на Небесата и слуга на всичко сътворено. Майка на всички, които копнеят за помощта и. Храм на Бога. Тя ни извежда до Младенеца, за да преодолеем всичко.
Затова онзи, който желае да опознае повече себе си, трябва да отрази нейното уподобяване в огледалото на своето сърце и да се съгласува с него вътрешно и външно.”



"В Школата на Духа човекът учи мъдростта чрез смирение, познанието чрез забравяне, словото чрез мълчание, живота чрез умиране."