Саймън Тагуел (съвременен доминикански монах)

„Старанието да бъдем непрекъснато добри няма да ни направи етични великани, а позьори.
Съвършенството, доколкото е постижимо в този живот, е неочаквано зависимо от готовността ни да бъдем несъвършени.”


„Христос трябваше да пострада и да умре, защото човечеството се намира в страданието и смъртта.За да изкупи човечеството, пастирът трябва да отиде там, където са овците. Всяко друго изкупление би било неистинско.
Подобна адекватност се изисква обаче и от страната на изкупваните. Ако искаме да бъдем изкупени, трябва да осъзнаем къде сме.”


“Разликата между простото действие (заради действието) и опитът да бъде постигнато нещо, е че първото идва от пълнота, а второто недостатъчност.”


„Каквото и да сме сторили в миналото – добро, лошо, голямо, малко, то няма същинско отношение към стоенето ни пред Бога. Единствено Сега ние се намираме в Неговото присъствие. А „Сега” е винаги пустиня, в която нямаме усещане за това – от къде сме минали. Ние притежаваме определен образ за себе си и за живота си в настоящето единствено ако имаме минало и ако правим опит да програмираме бъдещето. Но в голото Сега няма място за поместване на образи. И точно тук, на това място, е Бог. Бихме могли да го наречем и „никъде”.”


„Опасността при нашите добри дела, духовни постижения и прочие, че ще си създадем от тях картина за себе си, в която ще разположим доволството си. Тогава самодоволството ни ще замени благодатта на Бога.”

Луис де Леон (испански августинец, поет, богослов от 16 век)

“Спокоен е животът на онези,
които нямат уши за празната врява на света.
Само в тях липсват съпротиви,
поради което могат да видят стъпките
на малцината от древността,
които са слели с мъдростта.

Не ги интересува дали имената им
ще бъдат въздигнати от славата,
за да ги размятат ветровете из устите на хората.
Нищо от това не ще възпеят
искрено отдадените на истината.”


 „Отдаден на мечтание, човек забравя съкровеното.
И някакво безумство му разсейва сетивото
от единствено Доброто и Начало на вселената.
И гони сенките дорде му изтече живота.”


„Далече от човешки мнения,
аз дълго време бях затворен.
Щастлив съм – мълчалив и морен
в откритото усамотение,
спасен от тоя свят злосторен.
И с бедничка софра и къща,
сам сред безкрайните поляни,
в наслада дните си превръщам –
към Бога само се обръщам
и нищо недобро не храня.”

Тик Нат Хан (съвременен дзен учител, номиниран за Нобелова награда за мир)

„Някои смятат, че будизмът практикува разтваряне на себето. Те не разбират, че няма себе за разтваряне. Има само представа за себе – за преодоляване.”


"Когато чуем нещо ново, го сравняваме със своите представи. Ако им съответства го приемаме за правилно. Ако не - го отхърляме като погрешно. И в двата случая не можем да научим нищо."


„Тук сме за да се събудим от илюзията си за отделност.”

„Хората обикновено насичат реалността на части и не виждат взаимозависимостта на всички явления. Да виждаш едното във всичкото и всичкото в едното означава да пробиеш великата преграда – привързаността към измамната представа за аза. Тя означава да вярваш в наличието на различни самостоятелни битиета в различните неща. Разбиването на тази илюзия е равносилно на избавление от всички страхове, напрежения и страдания.”