Св. Теофан Затворник

„Ти казваш, че постоянно падаш. Така и ше бъде, докато в теб властват своеволието и самосъжалението. Това показва, че в твоето сърце властелин е Аз, а не Бога. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който поражда всеки друг грях.
Решението на човек да служи на Господа започва с отричане от себе си, а после – следване на Христос. Първият елемент изисква отхвърляне на всяко своеволие и самосъжаление – и в голямото, и в малкото.”


„Преуспяването в духовния живот е белязано с все по-голямо съзнание за собствената негодност.”


„Да пребивавате в благодатта можете като помните за Бога и за смъртта, и винаги имате в душата си чувството за смиреност и съкрушение.”


„Грехът отделя човека от Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, те е чудно, че изобщо грешникът остава жив след греха. Болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата.”


„Прекомерната грижа е болест на пропадналия човек, който се мъчи самичък да начертае съдбата си, като непрекъснато прави планове и непрестанно тича насам-натам, за да ги осъществява. Тази трескавост замъглява разума, охлажда сърцето и по този начин отдалечава от Бога.”


„Внимателно наблюдавай дали не си управляван от самолюбието и не си успял да разбереш, че си никой и нищо. Неговото първо изискване е всичко да бъде според собствената воля и ако не се случва така се оплакваме и ядосваме на бога и ближните.
Самолюбието е лукаво и може да се скрие и зад съкрушени думи, утвърждава се хитро в сърцето и тогава ние балансираме между самоподценяване и самовъзвеличаване.”


„Ако възложиш надеждите си на собствените усилия и борба, тогава Бог ти е излишен. Разбира се, ако сам не се потрудиш, Бог няма да го направи вместо теб. Бори се до самия край, но вярвай, че истинската грижа е в ръцете на самия Господ.
Как да останем готови да приемем Божията помощ?
Много е важно да познаем себе си като абсолщтно празен съд, да добавим съзнанието за собствената си немощ, да го изпълним с нашите усилия и да увенчаем всичко с упованието, че само Бог може да направи това и знае как.”


„Доволен си заради радостта и утехата, които чувстваш, което е нормално. Н овпрочем, внимавай да не започнеш да мислиш, че нещо си открил. Такива мисли идват от противника и отвеждат в пропаст.
Ако задържиш в ума си мисълта за състоянието, веднага ще последват спомени за предишните ти дела и борби. Като резултат ще вземеш решение да действаш все по определен начин. Така ще паднеш в самодоволство и фалшива вяра, че духовното израстване е в твоите ръце. Молитвата ти ще стане празна. Утеха ще намираш в спомена за предишното, а не в сегашното състояние. И тогава би трябвало дълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си.”


„Мечтанията показват, че душата е самонадеяна. От нея се отдръпва Божията милост.”

Св. Исаак Сирин (7 век)

„Този, който почувства своя грях, е по-високо от онзи, който с молитвата си възкресява мъртви.”


„Добродетелите са свързани със страдание и онзи, който бяга от страданието, несъмнено се отдалечава от добродетелите.
Скърбите раждат смирение. Докато не придобием истинско познание, ще се приближаваме към смирението между изкушения. А който пребивава в добродетели без да познава страданието, бива воден към гордостта.”


„Повече се страхувай от навика, отколкото от врага.”


„Всички воденици мелят за Божия полза. Бог не права добро от злото, а с пробуденото зло буди заспалото добро.”


„Благодатта още щом забележи, че човек започва да мисли много за себе си, веднага допуска да се усилят и укрепят изкушенията против него, докато той не познае своята немощ.”


"Човекът, по божия образ, е създаден безстрастен.
Страстите са нещо придатъчно, за което е виновна душата.
Ако чувствата бъдат покрити с пълна тишина, чак тогава душата ще открие своите истински съкровища."

„Не можеш да сравниш вършещите знамения и чудеса в света, с тези, които са безмълвни в знанието си. Достойна за уважение е ненамесата и мълчанието (исихия), повече от изхранването на гладни или привличането на народи към Бога.”

„У хората страхът за тялото е толкова силен, че вследствие на него нерядко остават неспособни да извършат нещо наистина достойно. А ако страхът за тялото бъде проникнат от страх за душата, тогава телесният изнемогва – стопява се като восък на горящ огън.”

„Страхливият човек трябва да знае за себе си, че страда от два недъга – от привързаност към земното и от маловерие.”

Пиер Буаст (френски литератор, 1765-1824)

„Разумността вижда само един път и тръгва по него. Неспокойният ум вижда десетки пътища и не знае кой да избере.”


„Този, който държи веригата, не е по-свободен от този, който я носи.”


„Мнимата ни цивилизация
е просто едно изтънчено варварство.”


„Падането просто връща човек на мястото му и именно с това придава ново измерение на неговите заложби.”


„Реално никой не може да управлява собствените си мнения и предпочитания,
но нека поне управляваме техните прояви.”


„Обикновеният ум вижда десет пътеки и не знае коя да избере. А изключителният ум вижда само един път и не може да не тръгне по него.”


„Последната степен на мъдростта е да разберем, че ни липсва.”