Лие Дзъ

„В пустотата няма нищо ценно. Затова няма нищо по-добро от нейния покой. Да придобие нещо, да отдаде нещо – в това човек губи убежище. А в пустотата не е никъде другаде, освен в убежището си. Като си кривнал от пътя, игрите на сърце и ум няма да те върнат.”

"Ако смяташ, че си се появил, то значи ще изчезнеш.

Но ако изчезнеш доброволно, макар и още живеещ, навлизаш във вечността.

Път е онзи живот, който не си е поставил назначение. Краят на такъв живот, определен от пътя, води до вечността. И ако смъртта е била определена от пътя, тя също води до вечността."

"Минаха три години в подготовка и дадох свобода на сърцето си да не мисли за истинско или неистинско. Дадох свобода на устата си и не говорех за добро или лошо. Едва тогава Учителят ме погледна. Минаха пет години в подготовка и в сърцето ми се появиха нови и нечувани досега  мисли за истинско или неистинско, а устата проговори за нови добро или лошо.  Едва тогава Учителят ми се усмихна за малко. Минаха седем години, мислите не мислиха и устата не говореше. Учителят едва тогава ми позволи да седна до него на рогозката.  Минаха девет години,  колкото и да принуждавах сърцето да мисли или устата да говори, вече нямах представа кое за мен е истинско и неистинско, кое е добро и лошо; нито кое е за другите.  Не знаех кой ме учи, кой ми е приятел. Изгуби се границата между вътрешното и външното. Тогава всичките ми чувства се сляха в едно цяло - зрение, слух, мирис, вкус. Мисълта се събра в свое тяло, а тялото ми се разтвори в свобода. Започнах да се движа насам натам с вятъра и не знаех, аз ли съм го яхнал, или той мен."

"Истинският човек върви под водата и не се дави, върви по огъня и не се изгаря, крачи сред безбройните неща и не трепва - как се постига това?

Постига се, не със знания и умения, не със смелост и устременост, а с опазване непокътната чистотата на въздуха. 

Всичко, което притежава форма, е предмет. Различията между предметите са само в техните свойства. Тогава има ли неща, които да са много различни от други? Ти нямаш с какво да превъзхождаш каквото и да е. Истински човек става онзи, който разбира процеса на пораждането на форми от безформеното. Той се накланя към единството на природата, на въздуха, който е изпълнен от всички свойства, чрез които се създват отделни неща. Човекът с такава природа е в цялост и не губи наникъде жизнена енергия."

„На старини останах сам и смъртта наближава. Тъкмо това ме прави щастлив. Смъртта и животът не се разбират един друг. Та, бидейки жив, няма как да знам, не греши ли много онзи, който се стреми към живот.

...Колко прекрасна е смъртта за мъдрите. Смъртта е краят на качествата. Мъдрите наричат умрелия „завърнал се”. Живият трябва да се нарича скитащ. И ако скитащият не се завърне, той става бездомен.”

"Гуни Бо се бил прославил със силата си и бил повикан от царя, който го попитал какво може да направи с нея. Поданикът отговорил:

- Мога да счупя крака на пролетен скакалец или крилото на есенна цикада.

Царят му казал озадачен:

- Но моята свита може да пробие кожата на носорог и да скъса опашките на девет бивола, а лично за мен това е изключителна немощ. Как си се прославил в целия свят, щом можеш само това?

- Ще кажа истината. На сила мен ме научи планинският учител, а в света няма нищо по-силно от него. Но неговото семейство никога не имало и представа колко силен е той...

А щом моята слава е достигнала до вас, значи аз не съм успял да усвоя наученото. Силата е за да бъде използвана в служба на необходимостта, а не за да се демонстрира."

Един владетел с голяма свита отишъл на лов и подпалил гората, за да подплашат към себе си животните. Изведнъж из една скала се появила човешка фигура, която се издигнала с дима и спуснала със саждите. Всички помислили, че това е призрак, още повече, че той преминал спокойно през огъня и спрял при тях. Владетелят много се изненадал, спрял и огледал фигурата и видял, че това е обикновен човек, след което го попитал: "С каква тайна ти обитаваш камъка и преминаваш през огъня?" А човекът отвърнал: "Какаво е това камък и какво е това огън?". Обяснили му, че говорят за това, от което е излязъл и това, през което е преминал, и той им казал: "Ами, не зная". Владетелят попитал съветника си що за човек е това, а онзи му отговорил: "Чувал съм, че който е постигнал хармония, не се разграничава от нещата наоколо. Няма как нещо да го уязви или възпрепятства, понеже той е във всичко”. Царят го прекъснал с въпроса: "А ти, като си толкова мъдър, защо не го можеш", на което съветникът отговорил: "Защото още не съм в състояние да разтворя напълно сърцето си и да го изпразня от всички знания."

Св. Нил Синайски

„Ако успешно се противопоставиш на самите основания на страстите, все пак не допускай лукав помисъл, защото ако повярваш, че си направил нещо, изпадаш в прелъст. По-добре гледай недостатъчността на това, което си постигнал, та успехът ти така да не бъде откраднат от вътрешния враг.”

„Когато се молиш, постарай се умът да е и ням, и глух.

Блажен е умът, който в молитва е безчувствен за всичко.”

„Горделивият е дърво без корен, което не може да издържи напора на вятъра.

Свети апостол Павел постановява да забравяме това, което е зад нас и да се стремим към онова, което предстои. Който е настроен така, той не се превъзнася с постигнатото, а се смирява заради онова, което не му достига.

Гордостта е воден мехур, надут от суетно самомнение, който само ако бъде духнат, ще се превърне в нищо.

Началото на спасението е осъждането на самия себе си.“

"Праведниците са наричани неразумни, защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегват малкото и лесното".

"Трябва да знаеш следното коварство на демоните. Понякога те се разделят на групи. Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях".

 

„Истинско знание за нещата може да има само онзи, който осъзнава себе си като несъществуващ.”

Достоевски

“Бог е взел семена от други светове и ги е посял на тая земя, и е отгледал своята градина, и е поникнало всичко, което можело да поникне, но отгледаното живее и е живо само по силата на чувството за своето съприкосновение с другите неопределени светове. Ако отслабва или закърнява в тебе това чувство, умира и отгледаното в тебе.”

„Помни особено, че не можеш да бъдеш ничий съдия.

Ако аз самият бях праведен, вероятно нямаше да го има и престъпника, който стои сега пред мен. Ако имаш сили да вземеш върху себе си престъплението на осъдения – приеми и страдай вместо него.

Ако ти беше светил, със светлината си би озарил пътя и на другите.”

„Ще станат нещата, но най-напред трябва да привърши периодът на човешката изолация. Защото сега всеки се стреми да отдели себе си най-вече, иска да изпита само за себе си пълнотата на живота, а от всичките му усилия за пълнота излиза само пълно самоубиване, защото в опита за пълно определяне на съществото си изпада в пълна изолация. Защото всички в нашия век са се разделили на единици, всеки се затваря в своята си дупка, всеки се отдалечава от другите, сам се отблъсква от хората и сам ги отблъсква от себе си. Трупа изолирано собственичество и си мисли: ‘Колко силен съм сега и колко съм осигурен’, а не знае, че колкото повече трупа, толкова повече затъва в самоубийствена невъзможност.
Днес повсеместно човешкият ум е започнал да не разбира, че истинското осигуряване не е в личното усилие, а в общата човешка цялост. Но непременно ще мине срокът на тази изолация и всички отведнъж ще разберат колко неестествено са се отделили един от друг. Такова време идва и ще се учудят, че тъй дълго са стояли в тъмнината си.”

“Знайте, мили мои, че всеки един от нас е несъмнено виновен за всички и всичко на земята, не само поради общата световна вина, а съвсем лично. Това съзнание е венец на монаха, а и за всеки земен човек. Тогава всеки от нас ще бъде в сила да спечели целия свят с любовта си и със собствените си сълзи да измие греховете на целия свят.
И винаги: не се гордейте!”

„Не бой се от нищо и не тъжи. Само покаянието си да не изоставяш — и всичко ще ти прости Бог. Пък и няма такъв грях и не може да има по цялата земя, дето Господ да не го прости на истински покаялия се. А и не може човек да извърши такъв голям грях, че да пресуши безконечната любов Божия. Само да имаш грижа за покаянието, непрестанното покаяние, а страха да го пропъдиш съвсем. За един разкаян е по-голяма радост в небето, отколкото за десетина праведни — отдавна е казано. Върви си и не бой се. От хората не се огорчавай, за обиди не се сърди.

Каеш ли се, ти обичаш. А обичаш ли, вече си Божий… С любов всичко се изкупува, всичко се спасява. Любовта е такова безценно съкровище, че с нея цял свят можеш да купиш, и не само своите, но и чуждите грехове да изкупиш. Иди си и не бой се.”

„Онова, което ви изглежда вътре във вас нечисто, поради това, че сте го забелязали в себе си, вече се очиства. Страха също избягвайте, макар че страхът е само последица от всяка лъжа...

Съжалявам, че не мога да ви кажа нищо по-утешително, защото дейната любов в сравнение с мечтателната е нещо жестоко и опасно. Мечтателната любов жадува подвиг бърз, лесно задоволим и такъв, че всички да го гледат. При нея наистина се стига дотам, че човек живота си дава, само и само да не продължи дълго, а по-скоро да стане, като на сцена, и всички да гледат и да хвалят. А дейната любов — тя е труд и търпение, а за някои комай цяла наука. Но предричам ви, че дори в мига, когато с ужас ще виждате, че въпреки всички ваши усилия не само не сте се доближили до целта, но дори сякаш сте се отдалечили от нея — в същия този миг, предричам ви това, изведнъж ще достигнете целта и ще съзрете ясно над себе си чудодейната сила на Господа, който през всичкото време ви е обичал и през всичкото време тайно ви е ръководил.”

„Най-вече сам себе си не лъжете. Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито в себе си, нито наоколо може да разпознае и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се занимава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби наслади и стига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко иде от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Зер да се обидиш понякога е много приятно, нали? И хем знае човекът, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за по-интересно, сам е преувеличавал, за да създаде картина, хванал се е за някоя дума и от зрънцето е направил планина — знае го, и пак пръв се обижда, обижда се до приятност, до степен да изпита голямо удоволствие, а по този начин стига и до враждебност истинска…”

“Цивилизацията е дала на човека само многостранност на усещанията и... асболютно нищо повече. А чрез развитието на тази многостранност човек ще стигне, току виж и дотам, че ще намира удоволствие и в кръвта. Това вече му се е случвало.”

„Умният човек поначало не може да стане нищо, само глупакът става нещо. Умният човек трябва и е нравствено задължен да бъде преди всичко безхарактерен, а човекът с характер, деецът следва да бъде предимно ограничен.”

„У вас няма нежност, вие виждате само истината и това ви прави несправедлив.”

“Смисълът е в живота, в самия живот и само в него – в актуалното му откриване, непрекъснато и неизменно, а не в самото откритие.”

„Тогавашните хора сякаш съвсем не са били такива, като днес, сега породата е друга. Тогава хората са били някак с една идея, а сега сме по-нервни, по-развити, по-сензитивни, някак с две, с три идеи наведнъж... Сегашният човек е по-разностранен и тъкмо това му пречи да бъде едносъставен, като през ония векове.”

„По мое мнение най-мъдър от всички е онзи, който поне веднъж в месеца нарича себе си глупак.”

„Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума, когато човекът достигне до своето осъществяване, тъй като няма да е нужно.”

“Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.”

„След като веднъж ти бе доказано, че произхождаме от маймуните, няма нужда да правиш физиономии, а прото го приеми. А веднъж ти доказаха също и че едно дрeбно парченце от собствената ти сланина ти е много по-скъпо от хиляди твои ближни човешки същества и следователно т. нар. добродетели и отговорности са нищо друго освен заблуждения и предубеждения. Приеми го, понеже в действителност нищо не можеш да направиш по този въпрос.”

„Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост.”