Карл фон Екартсхаузен

"Сърцето и волята ни трябва да търсят директно източника на светлината. Този източник е Христос. Този източник на светлина е най-силната привличаща сила, която ни притегля към себе си, веднага щом се оставим да бъдем привлечени. Самосъхранението и личният интерес заедно формират притеглящата сила, която ни дърпа надолу към земята. Когато я изоставим, силата на привличане нагоре ще се засили. Целият ни стремеж трябва да бъде да се оставим да бъдем привлечени. С всяко привличане човек ще получава още светлина. Благодарение на нея той ще може да вижда неща, които не е бил в състояние да види преди това. Както слънцето прави видимо и реално всичко, което е в сетивния свят, така и Христос ще направи разпознаваемо и реално всичко, което е в света на Духа. Както роденият в материята човек вижда всички неща в светлината на слънцето, така и духовният човек ще види всички неща в светлината на Духа. Това виждане е мъдрост."

 

"Отречи всяко многообразие,

за да се доближиш до единството.

Понеже Бог е най-естественото и просто нещо,

само най-простият може да се съедини с Него."

"Нервите и флуидите на мозъка могат единствено да ни дадат груби и неясни представи, добити от явленията, а не от истината и самите неща. И тъй като ние не можем само чрез силата на мисловната си способност да имаме достатъчен баланс за необходимо противодействие на представите, за противопоставяне на насилието от външното усещане - резултатът е, че сме управлявани от чувства, а гласът на разума, който тихо нашепва отвътре, е заглушен от бурния шум на стихиите, поддържащи движението на нашия механизъм."



За външния кръг: "Първо наистина намери Единия вътре в себе си, след това и извън теб. Накрая опитай да бъдеш едно цяло с хората и съществата около теб, така че да станеш едно цяло със самия Него, който е източникът на всички неща.
За вътрешния кръг: Бъди простодушен като дете, което не познава злото. Изключи себе си от всяка дуалност, включително разделението вътре в теб. Отдалечи се от упорството, личната воля и любовта към себе си. Нека сърцето и умът ти бъдат винаги фокусирани върху единството.
За Центъра: Сърцето ни, или същността ни, ще се насочи директно към източника на светлина. Този източник е Иисус Христос. Източникът на светлина е най-мощната притегателна сила, която ще ни привлече веднага щом ние самите се оставим да бъдем привлечени."

 

Мартин Бубер

“Твърдят, че човек опознавал света си. Какво ще рече? Човекът се движи насам-натам по повърхността на нещата и ги изследва. От това трупа знания, трупа опит. Но тези практически знания преподнасят на човека един свят, който се състои само от външни неща. И не се променя нищо, ако към „външните” знания прибавим и такива за „съкровеното”. Съкровени, външни – неща сред неща. Нищо не променя самоувереността ми в „мъдростта”, че в нещата има някаква затворена обител, пазена единствено за посветени и здраво залостена за всички други. О, потайност без тайнство, о, скупище на осведомености. Трупащият опит няма своя дял в света. Опитът му си е затворен в него. И светът няма дял в опита. Познанието е отдалеченост. Непосредствена е само връзката. В тази срещнатост е самият живот.”

“Един именит философ в днешно време, Уайтхед, пита как се съвместява старозаветната сентенция, че страхът от Господа е начало на мъдростта, с новозаветната, че Бог е любов. Той не разбира добре смисъла на думата „начало”. Който започва с любов, без преди това да е познал боязънта, обича някакъв идол, който сам си е натъкмил и затова лесно обича. Не обаче и действителния Бог, който поначало е убояващ и неразбираем. Ако той сетне разбере това, тогава се ужасява и отчайва от Бога и света, и така може след това да получи милостта Божия да възлюби и самия себе си. А това има предвид и самият Уайтхед, когато казва, че религията е преходът от „Бог – празнотата” към „Бог – противника” и от него – към „Бог – спътника”. Това, че вярващият е преминал през портата на боязънта, означава че издържа действителността на живяния живот, убояваща и неразбираема, в лицезрението на Бога и че я е възлюбил в любовта към Бога, когото накрая се е научил на обича.”

“Тоя човек, дето е препарирал духа си в предмет за наслада – за какво са му на него нещата наоколо? Съществувайки под знака на разделението, той е разпределил своя живот с ближния в два старателно заградени участъка: порядки и чувства. Порядките са външното, в което човек е зает с целепостигане – горе-долу нареденото и донейде съгласувано устройство, в което се осъществява ходът на делата. Чувствата са вътрешното, в което човек съществува и се отморява от порядките. Тук той е собственият си дом и изпружва гръб в люлеещия се стол.
Но отделното „то” на порядките е един Голем, а отделното „аз” на чувствата – пърхаща наоколо птичка. И двете не познават човека. Порядките знаят субекти, чувствата – обекта, никое обаче личността, никое – съвместването. Няма го в тях настоящето. Дори най-модерните порядки познават само застиналото минало, готовото състояние, а дори най-трайните чувства – само нереализирания миг. И двете нямат достъп до реалността на живота. И така порядките действително не произвеждат публичен живот, а чувствата не произвеждат личен.”

„За да може да живее истински, човек трябва първо да отдаде себе си на умиране. И едва след като направи това, той вижда, че в него вече не е останала смърт, а само чист живот.”

„Ако имаш желание да измъкнеш един човек от тинята и калта, не мисли, че е достатъчно да се изправиш до него и да протегнеш помагаща ръка. За да си полезен, първо трябва да затънеш и ти до дъното на тинята и калта, да обгърнеш човека здраво с две ръце и тогава да излезеш към светлината.”

„За да си съвършен, трябва всеки ден да си нов.”

"Когато аз приема себе си за велик, сякаш ще се протегна и ще докосна небето, откривам, че Бог е в далечината и колкото повече се протягам, толкова повече се отдалечава Той. Но ако си постеля в ниското, ако положа душата си в дъното на духовния свят, там Бог неминуемо ще е с мен.”

„В онзи, който е преизпълнен със самия себе си, няма никакво място за Бог.

Само онзи, който принася себе си напълно в жертва на Бога, може да бъде наречен човек.”

„Върху олтара на земята най-приятен за Бога е приносът на тишина. Но дори и да предложиш принос на думи – не ги издълбавай дълбоко върху олтара, защото така ги правиш празни.”

„Всяка ключалка има един подходящ ключ, който я отваря. Но има и „крадци”, които могат да отворят всяка ключалка и без ключ, като я счупят. Така и всяка мистерия в света може да бъде отключена с точния вид „медитация” за нея. Но Бог обича крадците, които чупят ключалката – които счупват сърцето си и го остават отворено за Бога.”