ист-ина

Понеже истина е това, което не прехожда, което е неизменно, то значи тя обхваща единствено целостта на онова, което съдържа всичко в себе си. Когато вече става въпрос за множествена съвкупност, е необходимо да се вземе предвид факта, че всяка една отделност е отражение на цялото, но само частично отражение, определено от конкретни идентификационни характеристики. Всичко това е нормално и естествено, но проблемът започва от там, че всяка от споменатите отделности приема своята невзрачна частичка от реалността за установена истина, посредством което е създадена и напълно определящата ни понастоящем илюзия. На нейна база са потъмнели и отразяващите повърхности на отделностите, които по същество представляват възприятието им. Поради тази причина вече няма реално отражение и истината не съществува.

------------------------------------------
Нямало било еднозначна дефиниция и фиксирано етимологично значение. А е толкова просто - думата, от старобългарски...
Исть-ина - означава съвсем конкретно и точно: "Това, което е"!
(само по себе си)

persona

Макар латинският корен на думата "prison" да е изгубен (води се, че произлиза от френското "prisoun"), остава общия етимологичен произход с "person" (лат. - persona), като и двете означават "ограничение".
Какво е личността, освен затвор, със специфичен интериор.

Лао Дзъ

Когато Конфуций посетил Лао Цзи (Дзъ), за да чуе мнението му по повод хуманността и справедливостта, които опитвал да прокара със собственото си учение, получил следния отговор:
"Твоите хуманност и справедливост са напълно излишни. Небето и земята естествено пазят постоянството си, слънцето и луната естествено светят... Ти си длъжен да се съобразяваш с Пътя и добродетелта. Но не е нужно да разпространяваш учение за хуманността и справедливостта. Така ти приличаш на човек, който следейки престъпник бие барабан. Ти само смущаваш хората.
Гълъбът не е бял, защото всеки ден се къпе, а гарванът не е черен, защото се боядисва."


====================================
Различни преводи в нета на "Дао Дъ Дзин" ("Тао те Кинг"):
-1-
-2-
-3-
-4-
====================================

Истинското име на Стария Учител (Лао Цзи) според най-древните историци било Ли Ер. Служил като главен архивар в източната провинция Чжоу (тогава тя е граничела с хуно-български провинции и в самата нея са живеели прапрабългари). По някое време Лао Цзи изчезва, а по-късно се разнася мълвата, че началникът на граничния пост, който бил чувал за него, го помолил да изложи учението си писмено. Така била написаната книгата "Шансянпан" (Съчинение от две части), в която са споделени възгледите на Стария за Дао и Де (дъ). Самото произведение "Дао дъ дзин" било съставено няколко века по-късно от Хуан Юан, на базата на "Шансянпан".
Първоначално йероглифът "Дао" е означавал "Слово", но благодарение на произведението придобива смисъл на Път, Осъществяване.
"Де" означава Свойство, Съдържание, Добродетел.