Нагарджуна

„Прекланям се пред Буда, който от състрадание дойде да ни предаде истината –
липсата на възгледи.”



„Невежеството създава убеждения, те водят до нови създавания, които прибутват човека и той ги нарича съдба.”



„Няма личност, различна от своята привързаност.
Ако човек се разграничи от привързването си, той спира да вижда.
Вижда само човек, в който няма привързване.”



„Ако мислим „Аз съм Аз”, това е само вкопчване.
А ако няма вкопчване, няма и какво да изгради Аз.”



„Преходът от една форма към друга е само промяна на предмета на вкопчването. Но в какво се би превърнал човек, който е престанал да е вкопчен във формата и е останал без всякаква алчност?”



„Ако си свободен от себелюбие, разбираш несъществеността на идеите за Аз и Мое. С това изчезва всяка обвързаност. А с изчезването на последиците, настъпва свобода. Последиците са за онзи човек, който различава едно от друго, а различаването е резултат на обусловеност. Обусловеността се побеждава само от пустотата. Когато изчезне сферата на мисълта, губят своите граници и предметите на мисълта. 
Истината е независимост.”



“Ако имаш намерение да се освободиш от зависимостите, то това е една безмерна зависимост.
Там, където няма опит за придобиване на свобода, то няма как да съществува и несвобода.”



„Хората са с ограничено разбиране. Те делят нещата на такива, които ги има и такива, които ги няма. И така пропускат разтворимостта на нещата, която е свобода.“



"Незнанието е в корена на страданията, защото привързва човешките същества към жизнени пътища, лишени от покой и блаженство."



„След като една форма съществува, причината за нейното съществуване е без значение. И разбира се, ако формата не съществува, причина така или иначе няма.
Значи, причината е без значение, но пък няма как да има форма без причина. И след като тази причина е без значение, няма никакъв смисъл в това – човек да разграничава формата и да я различава от други форми.
Това се отнася до всички възприятия. “



„Да си почешеш раната е хубаво,
обаче е по-хубаво без рани.
Така сме и в желанията влюбени,
но колко по-добре е без желание.”



„Ако човекът беше първото, а неговите страсти – нещо следващо, то тогава страстите щяха да са подчинени на човека. Но страстите не са вторични, те са там, където е човекът. Няма значение и това, че човекът и страстта се проявяват едновременно. Ако имаше смисъл тяхната едновременност, то те щяха да бъдат независими едно от друго. Но не е възможно изобщо да съществуват каквито и да е неща, които са отделни.“

Плотин

„В началото семето е в покой, съдържащо принципа на самата природа в себе си, но тръгва да се разгръща навън, проправя си път към онова, което изглежда като живот на многообразието. В началото е било самосъдържащо се Единство, но сега в изявяването навън, отдалечаване от същността, разкъсва своята цялост. Напредва, развива се, към изгубване на величествеността си.”

„Да предполжим че най-висшето е разкрило присъствието си на душата. Това означава, че се е извърнала от всичко свое, и се е превърнала в съд за Божественото, с което То я превръща в свое подобие. Така присъствието Му се изявява в нея, понеже вече няма нищо между тях, няма и разделение между тях, те не са едно и друго нещо, а само Едно. И докато Присъствието е тук, липсват всякакви разграничения.”

„Предостави себе си на естеството, чрез елиминацията на съзнанието за отделност и ще видиш чудото.”

“Как можеш да постигнеш?

Просто отхвърли всичко останало.”

„Как се постига пречистване на душата – просто като бъде оставена да бъде сама. Когато не се занимава с друго, когато не се вълнува от мисли, когато не обръща внимание на образи и ги счита за болести, каквито те действително са.”

„Душите са избягали от собствената си същност, когато са решили да се устремят към лична независимост. Последното е довело до създаването на илюзията, в която са се затворили. Но душата е длъжна да се завърне, което е възможно само в състояние на съвършена пасивност и покой.”

„Мъдростта започва там, където човек се отдръпва от външното и земното и остава в светлината на душата си. Нищо не може да упражни влияние над душата, изчистена от всичко, дори съдбата, която иначе задвижва всички сфери на творението.”

Св. Йоан Златоуст

„Ако началото на премъдростта е страхът божи, началото на глупостта пък е гордостта, която е отричане на бога. Душата, която загуби своето смирение, започва да страда и изпада в дребнавост, дързост, заслепение и започва дори да не познава сама себе си.
Онези, които имат мъдрост и започнат да мислят високо за себе си, изпадат в крайно високомерие, а нищо друго не прави човека тъй глупав. Да бъдеш глупав по природа не е порок, но ако е по грешна употреба на ума – е непростимо.”

„Както водата, която стои, се вмирисва; желязото, което не се ползва, ръждясва; земята, която не се обработва, не дава плод – тъй и душата, която безделничи, се опорочава и се лишава както от земното спокойствие, тъй и от небесното блаженство.”

„Злото е факт, но примката е скрита, затова са необходими голямо внимание и бдителност. Защото както децата прикриват ямичките с шума, така дяволът прикрива житейските грехове с удоволствия. Пази се и ако ти попадне придобивка, проследи дали не крие грях и ако има такъв – бягай. Всичко може да стане примка. А защо са толкова много примките? За да не се увличаме по земното.”

„Гордостта е първата подбуда и движение към зло, а може би и корен, и основа на злото.
Няма зло, равно на гордостта. Тя превръща човека в демон. А такъв надменен човек постоянно се съкрушава от скръб, постоянно досажда на другите, постоянно се суети над себе си. Нищо не може да успокои неговата страст, тя се прекратява когато убие този, когото е пленила.
Нека обуздаем самонадценката си – да бъдем смирени, скромни и кротки. Смирнието е пътят към благата на вечността.”

 

“Остави го това твое ‘велико’ име и ще можеш вече без проблем да понесеш дори мъчение.”