Св. Йоан Златоуст

„Ако началото на премъдростта е страхът божи, началото на глупостта пък е гордостта, която е отричане на бога. Душата, която загуби своето смирение, започва да страда и изпада в дребнавост, дързост, заслепение и започва дори да не познава сама себе си.
Онези, които имат мъдрост и започнат да мислят високо за себе си, изпадат в крайно високомерие, а нищо друго не прави човека тъй глупав. Да бъдеш глупав по природа не е порок, но ако е по грешна употреба на ума – е непростимо.”

„Както водата, която стои, се вмирисва; желязото, което не се ползва, ръждясва; земята, която не се обработва, не дава плод – тъй и душата, която безделничи, се опорочава и се лишава както от земното спокойствие, тъй и от небесното блаженство.”

„Злото е факт, но примката е скрита, затова са необходими голямо внимание и бдителност. Защото както децата прикриват ямичките с шума, така дяволът прикрива житейските грехове с удоволствия. Пази се и ако ти попадне придобивка, проследи дали не крие грях и ако има такъв – бягай. Всичко може да стане примка. А защо са толкова много примките? За да не се увличаме по земното.”

„Гордостта е първата подбуда и движение към зло, а може би и корен, и основа на злото.
Няма зло, равно на гордостта. Тя превръща човека в демон. А такъв надменен човек постоянно се съкрушава от скръб, постоянно досажда на другите, постоянно се суети над себе си. Нищо не може да успокои неговата страст, тя се прекратява когато убие този, когото е пленила.
Нека обуздаем самонадценката си – да бъдем смирени, скромни и кротки. Смирнието е пътят към благата на вечността.”

 

“Остави го това твое ‘велико’ име и ще можеш вече без проблем да понесеш дори мъчение.”