14.08.2016 г.

Св. Йоан Лествичник

„Гордостта е отхвърляне на Бога, презрение към човеците, майка на осъждането, знак за безплодие на душата, извор на гнева, врата на лицемерието, отговорник за пропадането, пазител на греха.”


"Представи пред Господа немощта на своето естество, съзнавайки във всичко своето безсилие, и неусетно ще получиш дара на праведността."


„Работѝ и се старай да се надсмиваш над своята мъдрост.”


„Дори да допуснем, че има дванадесет безчестни страсти, достатъчно е да допуснеш само една от тях, гордостта, и тя сама запълва местата на останалите единадесет.”


„Никой не може да влезе в Небесното царство, ако не извърши три отричания. Първото е от притежание и външни връзки (роднини, отношения...), второто е от собствената воля, а третото – от славата, която се проявява след отричането на волята.”


"А някои благоговеят повече от всичко пред чудотворствата и видимите духовни дарби, като им липсва познанието за превъзходните скрити дарби, които именно поради това не са застрашени от падение."

22.07.2016 г.

Хуейнън (шести патриарх на дзен)

“Ученици, казах ви преди, че човешко внимание заслужават единствено самите живот и смърт. И вие започнахте да прекарвате дните си в служене, търсейки начини да заслужите добър плод, а не да напуснете горчивото море на Сансара. Но щом сте слепи за естествеността зад всички причини и следствия, която е вашата истинска природа и природа на всичко, тогава не бихте могли да намерите дори и пътя към добрия плод.”


„Осъзнаването е нещо, което се случва на ума ти. Как може да разчиташ на седящата поза на тялото? Какво означава това, че Татхагата (Буда) седи? Означава, че нито идва от някъде, нито нанякъде отива. Истинска медитация е това – да си свободен от възникване и завършек. Всичко е празно и неподвижно, също и Татхагата – това означава, че седи.”


“Колкото и да търсиш, няма да намериш никакво средство,
с което да избягаш от объркването си,
но ако изведнъж се случи, че видиш сам погрешността си,
светлината на търсенето ти ще може да изгрее и ще освети пътя ти.”


"Хората, които смятат, че трупането на заслуги представлява вървене по пътя, живеят в голяма заблуда. Техните жертви и дарове са огромни, но те никога няма да осъзнаят собственото си невежество.
А точно там започва пътят."


"Не съществува нищо от нещата.
И прах къде да падне, щом е празно?
Достигнеш ли това - в сърцевината,
защо за трансцендентност да приказваш?"

19.06.2016 г.

Йохан Арндт


„Мъдър може да се нарече този, който внимателно избягва да се уповава в личното си разбиране.”


„Още повече трябва да знаеш, че утешението на Евангелието не би могло да бъде изпитано, освен ако не е било предшествано от искрена и благочестива скръб, от която следва съкрушеното и разкаяно сърце. Как на практика вярата би могла да оживи сърцето – само ако преди това сърцето е било умъртвено чрез чиста тъга и същинско осъзнаване на греховността.”

 
„Сега християните жадуват за един Христос с внушителна външност, който е величествен, богат на качества и съответстващ на света. А никой не жадува да получи, да изповяда и да последва бедният, слаб, презрян и приведен Христос. Затова и той казва: ‘Аз никога не съм ви познавал’ (Матей 7:23); тъй като не желаете да ме познаете в моето смирение – аз не мога да ви познавам във вашата гордост.”

 
„От това, че е образ на Божественото същество, човек би трябвало да почерпи познание за себе си. Трябва добре да разумее безмерното различие между Бога и себе си. Образът на Бога би следвало да изобразява нищо друго освен Бога. Затова нищо друго не следва да живее в човека, освен самият Бог. Нищо, освен божествеността, не следва да се стреми, да желае, да обича, да мисли, говори и действа. И ако нещо друго, а не самият Бог живее или действа в човека – той спира да е образ на Бога и става образ на онова, което живее и действа. Затова, ако човек иска да стане и да продължи да бъде божествен образ, той трябва да предаде себе си напълно в Божиите ръце и да им се подчини във всичко. Само ако отрече собствената си воля, той може да се подложи на волята на Отца без пречки. Такъв човек не обича себе си и не търси за себе си нищо. Така се издига високо над любовта към съществата и света. Само ако съблече от себе си всяка собствена любов, успява да приготви място за самия Бог. В това се състои съвършената чистота, невинност и святост.”


„С падението на Адам човекът е станал земен, плътски, лишен от божествеността. Той се обърнал от обичта към Бога до обичта към света и особено към себе си.
Това изкривяване на човешката природа следва да бъде изцяло премахнато, което е възможно единствено посредством изключително покаяние, богоподобна скръб, от които произлиза онази вяра, която надвива греха – разпъване на кръст на гордостта и себелюбието.
Това означава, че човекът трябва да отрече себе си и да умъртви своята лична воля и да с болка да пожелае, и да остави себе си – да бъде напълно воден от божията воля. Той трябва да приеме себе си за най-недостойното и невзрачно от всички същества. Трябва да се откаже шт всичко своя в името на Христовата любов и да загърби света, с неговите красоти и суети. Само така ще бъде ученик на Исус Христос.”


“Онзи, който в най-голяма степен съзнава собственото си нищожество – в най-голяма степен е възприемчив за божественото.
Човекът, който е „нещо”, явно е вече овеществен и няма какво да прави в него Творецът.”