12.08.2015 г.

Джон Дън




Червената Христова кръв поели –
червените души ще станат бели.

------------------------------------------------

И ме учѝ на покаяние, защото то е същото,
като изкупването на кръвта ми с Твоето могъщество.

------------------------------------------------

Сърцето оформи, о, Бог триипостасен,
понеже то все тъй към теб върви;
за да ме извисиш – стъпчи ме с тежестта си,
убивай ме и тъй ме обнови.
...
Разкъсай, раздели ми възела особен,
вземи ме в плен, със цялата си грубост,
единствено затворен от Теб – ще съм свободен
и ще съм свят - когато ме погубиш.



1.08.2015 г.

Маргьорит Порет



„Ако някой попита свободната душа дали иска да иде в рая, тя ще отговори: Не. Защо да поиска нещо подобно? Ако тя пожелае каквото и да е, ще разграничи себе си от Любовта, в която живее.”

"Да си беден по дух означава да си оставил всичко в божиите ръце. Тъй както преди да те е имало."

„Само непорочният се спасява от безпокойствата.”

„И желанията ме бяха затворили
в своята обвързваща сила...
А сърцето се очиства от това –
да пожелае чистото Нищо.”

„Делът на човека е да направи всичко, което се отнася до разума,
делът на любовта е на Бог и единствено нему.”

29.07.2015 г.

Няма ненаказано добро



„Няма ненаказано добро.”
Кой не си го е помислял, или казвал. Това обаче не е заучена песничка за хленчене, а е народна мъдрост. Което ще рече, че означава нещо много повече от личното чувство за онеправданост.
Доброто, очакващо да му се върне добро, е сметкаджийство.
Доброто, очакващо благодарност, е показност.
Онова добро, което приема съпротивата срещу него хрисимо, затвърждава себе си именно като добро.
Затова – доброто, което се надява на каквато и да е форма на възмездие, е зле маскирана корист.
Само онова, което приема наказанието си, е с правилна посока. Именно това е началото на обръщането към Доброто.