29.11.2016 г.

Линдзи (Риндзай)

„Умът няма форма и се простира в десетте посоки.
В окото той е виждане, в ухото – чуване...
Но в основата си е чисто излъчване и само като се раздели преминава в шестте сфери на осезанието. Но ако умът е празен, където и да си, нищо не те ограничава.”



„Оставете в покой този непрестанно търсещ ум и ще изчезнат различията между вас и Буда. Но понеже ви го няма вътрешното упование, вие го търсите. И дори с това търсене да намерите нещо, то не би могло да е повече от описание. Никога умът няма да достигне живия Буда, не правете тази грешка. Ако не го виждате тук и сега, значи тръгвате по пътя на безбройните прераждания и мириадите светове, хванати във хватката на обстоятелствата и се раждате в катакомбите на пепелта.”



„Аз знам от къде идваш. Но идваш ли от определен път, това е същото като да си се загубил. Ако не идваш от определен път, значи че си се завързал без въже. Никога не спекулирай – дали си разбрал или не си разбрал – и в двата случая грешиш. Стоиш тук от много дълго време. Внимавай за себе си.”



„Не приемайте моята гледна точка, защото това означава, че не вървите. Като не си осъзнал празнотата на всичко, можеш да срещаш само прегради.
Човекът на Пътя се приспособява към условията, такива, каквито са и чрез това изтощава кармичните зависимости от миналото. Приема нещата, такива, каквито са и ги облича като дрехи. Върви, когато върви; стои, когато стои. И никога не би му хрумнало да търси пътя към Буда. Защо? Човек от миналото е казал: ‘Ако търсиш бъда не просто създаваш карма, но го превръщаш само в предвестник на живота и смъртта.’”



„Ако правиш добро ще те постигне признанието. Признанието не е изгода, но изгодата ще го последва. Изгодата не е борба, но ще я създаде. Понеже борбата взима жертви, осъзнатият човек избягва да прави добро.”



"Не се обвързвай. Ако срещнеш Буда - убий го."



„Няма Буда, няма Дхарма, няма нищо за практикуване и никой за просветление. Какво точно търсите, та си счупвате краката? Вие си слагате една глава върху тази, която вече имате. Нима ви липсва нещо? Нито навън има нещо за достигане, нито вътре – нещо за постигане. Къде си мислите, че ще отидете, ако напуснете, както сте пожелали, трите сфери? Няма такива сфери, които са казали: ‘Ние сме трите сфери’. Вие ги проявявате и взимате мерките на света, та им давате и имена. Сферата на желанието е не друго, а твоята мисъл за притежание. Сферата на формата е не друго, а твоето напрежение. Сферата на безформието е не друго, а твоята заблуда.”



„Нито има истина извън ума, нито пък вътре в него има нещо за осъществяване. Все казвате, че трябва да се упражнявате, че нещо трябва да постигнете. Та дори и да има нещо, което се достига с упражнение, то няма да е друго, освен раждане и умиране, карма. Удържате потока от мислите, търсите покой – вие сте еретици. Това са изкуствени напъни. Не си ти това, което има да се развие и не става с разкрасяване. Но ако оставите красотата да си е красота, всичко ще почерпи от това.”



„Моята истина е различна от вашата. Не виждам разлика между светско и свято и не пребивавам в абсолюти. Гледам направо през тях и така няма как да се заблудя."

14.11.2016 г.

к'ви ги говори пък тоя



Ако се наблюдавате сравнително добре, ще установите, че ежедневното ни съществуване е борба, във всяко едно отношение. Това, разбира се, ясно си проличава във взаимоотношенията ни. В разговор ние предимно се стремим да си кажем каквото имаме, а не да слушаме. Или например, така обикновените погледи, които си хвърлят мъжете и жените, в един по-дълбок аспект са малки завоевания – да я огледам, да го преценя и т.н. И извън отношенията с другите, ние постоянно се опитваме да наложим себе си. Да науча нещо, да направя нещо, все според личните критерий, „нужда”, желание...
Възможно е обаче човек да се отдръпне от всичко това. Това по същество представлява всъщност отказване от себе си. Тогава настъпва нещо невиждано. Първо, всички предишни човешки дейности са едно голямо изразходване, а сега животът си остава в човека и това се усеща не само с всички клетки, а въобще с всичко наоколо, към чиято скрита душевност биваме приобщени. И второ, тази постигната пасивност е най-висшето ниво на възприемчивост и се оказва, че в нейната отвореност ние всъщност познаваме... нещата... света... всичко.

29.10.2016 г.

Чжуан Дзъ


„Хората отпреди времената са били достигнали до предела. Какво са достигнали? До знанието, че нещата не съществуват. Това е пределът и няма какво друго да се прибави.”



„Можеш да доближиш съвършенството чрез това – да знаеш как да се установиш в неустановимото.”



„Само глупавите смятат себе си за будни и че знаят кое в света служи и кое ръководи.”



„Осъщественият човек не осъществява нищо. Умният човек не мисли нищо. Те са само образи на небето и земята.”



„Духовният човек не е близък на хората. Духовният човек не е далечен на хората. Своето знание той хвърля на мравките и не позволява на човешкото да посяга към небесното.”



„Знанието е повърхността. Дълбочината е незнание. Да знаеш – това те движи навън. Да не знаеш – това те движи навътре.”



„Виждаш ли пътя? Да? Значи това не е Пътят.”



"Ако започнеш да броиш и именуваш - никога няма да спреш."



"Всяко нещо, над което се опитваш да простреш властта си, придобива власт над теб.
Затворникът на изявените неща няма друг избор, освен да се подчини на изискванията на материята.
И естествено, че тогава ще бъде напълно определен от външното - напр. обстоятелствата, взаимоотношенията...
Той никога няма да бъде разумен. Жалко."