5.02.2019 г.

Нагарджуна

„Прекланям се пред Буда, който от състрадание дойде да ни предаде истината –
липсата на възгледи.”



„Невежеството създава убеждения, те водят до нови създавания, които прибутват човека и той ги нарича съдба.”



„Няма личност, различна от своята привързаност.
Ако човек се разграничи от привързването си, той спира да вижда.
Вижда само човек, в който няма привързване.”



„Ако мислим „Аз съм Аз”, това е само вкопчване.
А ако няма вкопчване, няма и какво да изгради Аз.”



„Преходът от една форма към друга е само промяна на предмета на вкопчването. Но в какво се би превърнал човек, който е престанал да е вкопчен във формата и е останал без всякаква алчност?”



„Ако си свободен от себелюбие, разбираш несъществеността на идеите за Аз и Мое. С това изчезва всяка обвързаност. А с изчезването на последиците, настъпва свобода. Последиците са за онзи човек, който различава едно от друго, а различаването е резултат на обусловеност. Обусловеността се побеждава само от пустотата. Когато изчезне сферата на мисълта, губят своите граници и предметите на мисълта. 
Истината е независимост.”



“Ако имаш намерение да се освободиш от зависимостите, то това е една безмерна зависимост.
Там, където няма опит за придобиване на свобода, то няма как да съществува и несвобода.”



„Хората са с ограничено разбиране. Те делят нещата на такива, които ги има и такива, които ги няма. И така пропускат разтворимостта на нещата, която е свобода.“



"Незнанието е в корена на страданията, защото привързва човешките същества към жизнени пътища, лишени от покой и блаженство."



„След като една форма съществува, причината за нейното съществуване е без значение. И разбира се, ако формата не съществува, причина така или иначе няма.
Значи, причината е без значение, но пък няма как да има форма без причина. И след като тази причина е без значение, няма никакъв смисъл в това – човек да разграничава формата и да я различава от други форми.
Това се отнася до всички възприятия. “



„Да си почешеш раната е хубаво,
обаче е по-хубаво без рани.
Така сме и в желанията влюбени,
но колко по-добре е без желание.”



„Ако човекът беше първото, а неговите страсти – нещо следващо, то тогава страстите щяха да са подчинени на човека. Но страстите не са вторични, те са там, където е човекът. Няма значение и това, че човекът и страстта се проявяват едновременно. Ако имаше смисъл тяхната едновременност, то те щяха да бъдат независими едно от друго. Но не е възможно изобщо да съществуват каквито и да е неща, които са отделни.“

31.12.2018 г.

Мартин Бубер



„За да може да живее истински, човек трябва първо да отдаде себе си на умиране. И едва след като направи това, той вижда, че в него вече не е останала смърт, а само чист живот.”



„Ако имаш желание да измъкнеш един човек от тинята и калта, не мисли, че е достатъчно да се изправиш до него и да протегнеш помагаща ръка. За да си полезен, първо трябва да затънеш и ти до дъното на тинята и калта, да обгърнеш човека здраво с две ръце и тогава да излезеш към светлината.”



„За да си съвършен, трябва всеки ден да си нов.”



"Когато аз приема себе си за велик, сякаш ще се протегна и ще докосна небето, откривам, че Бог е в далечината и колкото повече се протягам, толкова повече се отдалечава Той. Но ако си постеля в ниското, ако положа душата си в дъното на духовния свят, там Бог неминуемо ще е с мен.”  



„В онзи, който е преизпълнен със самия себе си, няма никакво място за Бог.
Само онзи, който принася себе си напълно в жертва на Бога, може да бъде наречен човек.”
  


„Върху олтара на земята най-приятен за Бога е приносът на тишина. Но дори и да предложиш принос на думи – не ги издълбавай дълбоко върху олтара, защото така ги правиш празни.”



„Всяка ключалка има един подходящ ключ, който я отваря. Но има и „крадци”, които могат да отворят всяка ключалка и без ключ, като я счупят. Така и всяка мистерия в света може да бъде отключена с точния вид „медитация” за нея. Но Бог обича крадците, които чупят ключалката – които счупват сърцето си и го остават отворено за Бога.”

25.12.2018 г.

Андреас Грифиус (немски поет от 17 век)


„Където поглед спреш, откриваш суетата.
Каквото днес строиш, събаря утре друг;
Съзираш градове, но става пустош тук
И само млад пастир подвиква след стадата;
Каквото с плам цъфти, затъпква се в земята;
Каквото вдига глас, ще отшуми без звук;
И бронз, и мрамор горд превръщат се в боклук.
Днес щастие цари, ще го смени тъгата.
Великите дела помръкват като блян.
Как слабият човек да крачи в ураган?
Ах, всичко, що броим за дивно и чудесно,
Без стойност е сега, пуст вятър, сянка, прах,
Подобно полски цвят, забравен с грозен смях.
Безсмъртните неща не се познават лесно!”

превод: Венцеслав Константинов





„Не ми принадлежат годините, които времето отнесе.
Не ми принадлежат години, към които се стремя унесен.
А само този миг е мой, ако осъществя покоя му –
по този начин и годините, и вечността са също мои.”