18.11.2018 г.

Плотин




„В началото семето е в покой, съдържащо принципа на самата природа в себе си, но тръгва да се разгръща навън, проправя си път към онова, което изглежда като живот на многообразието. В началото е било самосъдържащо се Единство, но сега в изявяването навън, отдалечаване от същността, разкъсва своята цялост. Напредва, развива се, към изгубване на величествеността си.”


„Да предполжим че най-висшето е разкрило присъствието си на душата. Това означава, че се е извърнала от всичко свое, и се е превърнала в съд за Божественото, с което То я превръща в свое подобие. Така присъствието Му се изявява в нея, понеже вече няма нищо между тях, няма и разделение между тях, те не са едно и друго нещо, а само Едно. И докато Присъствието е тук, липсват всякакви разграничения.”


„Предостави себе си на естеството, чрез елиминацията на съзнанието за отделност и ще видиш чудото.”


Как можеш да постигнеш?
Просто отхвърли всичко останало.”


„Как се постига пречистване на душата – просто като бъде оставена да бъде сама. Когато не се занимава с друго, когато не се вълнува от мисли, когато не обръща внимание на образи и ги счита за болести, каквито те действително са.”


„Душите са избягали от собствената си същност, когато са решили да се устремят към лична независимост. Последното е довело до създаването на илюзията, в която са се затворили. Но душата е длъжна да се завърне, което е възможно само в състояние на съвършена пасивност и покой.”



„Мъдростта започва там, където човек се отдръпва от външното и земното и остава в светлината на душата си. Нищо не може да упражни влияние над душата, изчистена от всичко, дори съдбата, която иначе задвижва всички сфери на творението.”

31.10.2018 г.

Св. Йоан Златоуст


„Ако началото на премъдростта е страхът божи, началото на глупостта пък е гордостта, която е отричане на бога. Душата, която загуби своето смирение, започва да страда и изпада в дребнавост, дързост, заслепение и започва дори да не познава сама себе си.
Онези, които имат мъдрост и започнат да мислят високо за себе си, изпадат в крайно високомерие, а нищо друго не прави човека тъй глупав. Да бъдеш глупав по природа не е порок, но ако е по грешна употреба на ума – е непростимо.”


„Както водата, която стои, се вмирисва; желязото, което не се ползва, ръждясва; земята, която не се обработва, не дава плод – тъй и душата, която безделничи, се опорочава и се лишава както от земното спокойствие, тъй и от небесното блаженство.”


„Злото е факт, но примката е скрита, затова са необходими голямо внимание и бдителност. Защото както децата прикриват ямичките с шума, така дяволът прикрива житейските грехове с удоволствия. Пази се и ако ти попадне придобивка, проследи дали не крие грях и ако има такъв – бягай. Всичко може да стане примка. А защо са толкова много примките? За да не се увличаме по земното.”



„Гордостта е първата подбуда и движение към зло, а може би и корен, и основа на злото.
Няма зло, равно на гордостта. Тя превръща човека в демон. А такъв надменен човек постоянно се съкрушава от скръб, постоянно досажда на другите, постоянно се суети над себе си. Нищо не може да успокои неговата страст, тя се прекратява когато убие този, когото е пленила.
Нека обуздаем самонадценката си – да бъдем смирени, скромни и кротки. Смирнието е пътят към благата на вечността.”

 
“Остави го това твое ‘велико’ име и ще можеш вече без проблем да понесеш дори мъчение.”