14.11.2017 г.

Паул Флеминг (немски поет, 17 век)



„Какво те плаши и какво те радва? И добрите,
и лошите събития са твое отражение.
Това си ти. И твоите суетни заблуждения
те водят тъй далеч от същността. Но ти опитай
да се завърнеш в нея, тоест в себе си. Защото
владеещият себе си владее и живота.”

23.10.2017 г.

Доген

“Да изучаваш пътя означава да изучаваш себе си. Да изучаваш себе си означава да забравиш себе си. Да забравиш за себе си означава да бъдеш осветен от всичко във вселената.”


“Когато влезеш навътре в морето океанът изглежда кръгъл. Но той не е кръгъл, нито квадратен, а характеристиките му са безкрайни в многообразието си.
И макар да има множество характеристики в този свят, а и в света отвъд този, ти виждаш и разбираш само това, което окото на твоя опит може да пипне.”


„Пребиваваш на някакво място, но ако наистина присъстваш в него, се появява и действието, което следва да упражниш, чрез което ти и твоето място се превръщате в опорна точка. Пътят не е дълъг, не е къс, не идва отнякъде и не отива нанякъде, а е самата тази опорна точка.
Следователно да срещнеш нещо по пътя си означава да го изпълниш до край. Това е мястото, от което пътят се разгръща. И в това границата на осъзнаването губи очертания, връхлита те внезапно самото майсторство на Буда.”


„Не ме питай къде отивам, защото докато вървя из този безграничен свят, всяка стъпка ми е дом.”


„Да видиш Буда
е като да си отвориш окото.
Да видиш Буда в себе си
е като да си изгубиш окото.”


"На върха на планината няма да намериш друга истина, освен тази, която си донесъл със себе си."

10.10.2017 г.

Св. Григорий Синаит

„Мръсното море на страстите може да се премине само със светлия и празен кораб на въздържанието и нестяжанието. Защото неумереността и привързаността към този свят привеждат във вълнение страстите, които потопяват сърцето и оставят след себе си само калта и мътилката на помислите.”

„Когато в тишина очакваш Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа. Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ...”

„Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.”