17.08.2017 г.

Линдзи (Риндзай) - един от най-влиятелните дзен-учители, 9 век

„Умът няма форма и се простира в десетте посоки.
В окото той е виждане, в ухото – чуване...
Но в основата си е чисто излъчване и само като се раздели преминава в шестте сфери на осезанието. Но ако умът е празен, където и да си, нищо не те ограничава.”



„Оставете в покой този непрестанно търсещ ум и ще изчезнат различията между вас и Буда. Но понеже ви го няма вътрешното упование, вие го търсите. И дори с това търсене да намерите нещо, то не би могло да е повече от описание. Никога умът няма да достигне живия Буда, не правете тази грешка. Ако не го виждате тук и сега, значи тръгвате по пътя на безбройните прераждания и мириадите светове, хванати във хватката на обстоятелствата и се раждате в катакомбите на пепелта.”



„Аз знам от къде идваш. Но идваш ли от определен път, това е същото като да си се загубил. Ако не идваш от определен път, значи че си се завързал без въже. Никога не спекулирай – дали си разбрал или не си разбрал – и в двата случая грешиш. Стоиш тук от много дълго време. Внимавай за себе си.”



„Не приемайте моята гледна точка, защото това означава, че не вървите. Като не си осъзнал празнотата на всичко, можеш да срещаш само прегради.
Човекът на Пътя се приспособява към условията, такива, каквито са и чрез това изтощава кармичните зависимости от миналото. Приема нещата, такива, каквито са и ги облича като дрехи. Върви, когато върви; стои, когато стои. И никога не би му хрумнало да търси пътя към Буда. Защо? Човек от миналото е казал: ‘Ако търсиш бъда не просто създаваш карма, но го превръщаш само в предвестник на живота и смъртта.’”



„Ако правиш добро ще те постигне признанието. Признанието не е изгода, но изгодата ще го последва. Изгодата не е борба, но ще я създаде. Понеже борбата взима жертви, осъзнатият човек избягва да прави добро.”



"Не се обвързвай. Ако срещнеш Буда - убий го."



„Няма Буда, няма Дхарма, няма нищо за практикуване и никой за просветление. Какво точно търсите, та си счупвате краката? Вие си слагате една глава върху тази, която вече имате. Нима ви липсва нещо? Нито навън има нещо за достигане, нито вътре – нещо за постигане. Къде си мислите, че ще отидете, ако напуснете, както сте пожелали, трите сфери? Няма такива сфери, които са казали: ‘Ние сме трите сфери’. Вие ги проявявате и взимате мерките на света, та им давате и имена. Сферата на желанието е не друго, а твоята мисъл за притежание. Сферата на формата е не друго, а твоето напрежение. Сферата на безформието е не друго, а твоята заблуда.”



„Нито има истина извън ума, нито пък вътре в него има нещо за осъществяване. Все казвате, че трябва да се упражнявате, че нещо трябва да постигнете. Та дори и да има нещо, което се достига с упражнение, то няма да е друго, освен раждане и умиране, карма. Удържате потока от мислите, търсите покой – вие сте еретици. Това са изкуствени напъни. Не си ти това, което има да се развие и не става с разкрасяване. Но ако оставите красотата да си е красота, всичко ще почерпи от това.”



„Моята истина е различна от вашата. Не виждам разлика между светско и свято и не пребивавам в абсолюти. Гледам направо през тях и така няма как да се заблудя."


„Няма външни феномени, а вътрешното е непостижимо. Няма нищо повече от това – да сте обикновени.”



„Когато умът ви се съмнява, той е погълнат от земята. Когато умът е привързан, той е удавен във водата, Когато умът е раздразнен – изгаря в огън. Когато умът е доволен – е продухан от вятър (въздух). Вижте добре тези неща и условията повече няма да ви завихрят около себе си.”



Дори и непосредственото и спонтанно прозиране в истината е само лекарство, което се употребява за конкретна болест на ума. Не съществува истинска доктрина. Ако има знания, те са само открити заявления, публични обяви. И да имат ефект, те могат да обяснят само някакво време.
Ако хората търсят истината - те я загубват.
Вие мислите чрез придобиване и загуба, чрез което само трупате карма. И сте невежи за себе си и света."



„Вие всички трябва да разберете за човека, играещ си с отраженията на светлината.
Когато разберете, ще откриете извора на просветлението – мястото, в оето сички потоци се връщат, независими къде са били и какво са правили. Вашето тяло не може да изяви истината. Кое е това, което може да я изяви, или приеме? Самата светлина е винаги ясно пред очите ни – без форми и в цялост. Тя е тази, която може да вижда и изявява истината.
Просто не позволявайте тя да бъде смущавана от усещания и разбирания, които блокират ума и го заставят да се движи по обекти. Това го отдалечава от същността. Това е причината за връщането в този свят, в който сте подвластни на всички страдания.”





24.07.2017 г.

Саймън Тагуел (съвременен доминикански монах)

„Старанието да бъдем непрекъснато добри няма да ни направи етични великани, а позьори.
Съвършенството, доколкото е постижимо в този живот, е неочаквано зависимо от готовността ни да бъдем несъвършени.”


„Христос трябваше да пострада и да умре, защото човечеството се намира в страданието и смъртта.За да изкупи човечеството, пастирът трябва да отиде там, където са овците. Всяко друго изкупление би било неистинско.
Подобна адекватност се изисква обаче и от страната на изкупваните. Ако искаме да бъдем изкупени, трябва да осъзнаем къде сме.”


“Разликата между простото действие (заради действието) и опитът да бъде постигнато нещо, е че първото идва от пълнота, а второто недостатъчност.”


„Каквото и да сме сторили в миналото – добро, лошо, голямо, малко, то няма същинско отношение към стоенето ни пред Бога. Единствено Сега ние се намираме в Неговото присъствие. А „Сега” е винаги пустиня, в която нямаме усещане за това – от къде сме минали. Ние притежаваме определен образ за себе си и за живота си в настоящето единствено ако имаме минало и ако правим опит да програмираме бъдещето. Но в голото Сега няма място за поместване на образи. И точно тук, на това място, е Бог. Бихме могли да го наречем и „никъде”.”


„Опасността при нашите добри дела, духовни постижения и прочие, че ще си създадем от тях картина за себе си, в която ще разположим доволството си. Тогава самодоволството ни ще замени благодатта на Бога.”

22.04.2017 г.

Луис де Леон (испански августинец, поет, богослов от 16 век)

“Спокоен е животът на онези,
които нямат уши за празната врява на света.
Само в тях липсват съпротиви,
поради което могат да видят стъпките
на малцината от древността,
които са слели с мъдростта.

Не ги интересува дали имената им
ще бъдат въздигнати от славата,
за да ги размятат ветровете из устите на хората.
Нищо от това не ще възпеят
искрено отдадените на истината.”


 „Отдаден на мечтание, човек забравя съкровеното.
И някакво безумство му разсейва сетивото
от единствено Доброто и Начало на вселената.
И гони сенките дорде му изтече живота.”


„Далече от човешки мнения,
аз дълго време бях затворен.
Щастлив съм – мълчалив и морен
в откритото усамотение,
спасен от тоя свят злосторен.
И с бедничка софра и къща,
сам сред безкрайните поляни,
в наслада дните си превръщам –
към Бога само се обръщам
и нищо недобро не храня.”