28.09.2018 г.

По пътя, без крака - Кришнамурти


Повечето от нас не искат да застанат с лице пред нещата такива, каквито са. Но всичко е доста очевидно и доста открито.
Изолацията е начинът на света. Всеки човек изолира себе си със своите егоцентрични действия, независимо дали е семеен, дали говори за сътрудничество… И когато тази изолация стигне до крайност, се появява една невроза, която – ако човек е талантлив – понякога води до създаването на изкуство, добра литература и т.н. Такова отдръпване от света е част от процеса на изолация, нали.
А един монах прави същото в името на религията, докато социалният човек го приема като част от обществената структура. В такава изолация той постига известни умения, качества на строгост и въздържаност, което всъщност дава усещане за власт. А властта, независимо дали е на шампион, министър, или религиозен ръководител, е една и съща. Властта, във всяка форма е зло – ако можем да използваме тази дума – и човекът на властта не може никога да отвори вратата към реалността. Така че изолацията не е пътят.
За да може да има живот, е нужно сътрудничество, но такова няма с последователи и учители. Учителят унищожава ученика, ученикът унищожава учителя. В такива отношения на разделение не може да има сътрудничество, съвместно пътешествие. Подобно йерархично разделение, което е част от социалната структура, независимо в коя сфера на отношения, е по същността си светско. И уж човек се отрича от света, а попада с това в капана на светското.
Несветско не означава да се облечеш бедно, да постиш или повтаряш молитви. Щом уж се отричаш от света, а приемаш нещо за авторитет и разделяш знание от незнание, то вътрешно оставаш свързан с цялата завист, алчност, страх на света. И когато се опиташ да постигнеш някакъв идеал, това е светско. Реалността при никакви обстоятелства не може да се намери в тази посока.
Човек трябва да е сам, но тази самотност не е изолация. Това означава да не принадлежи на религия или нация. Тази самотност разкрива невинност, която никога не е била докосвана от човешкия критерий, не е обвита в никаква специална дреха. Няма отъпкан път към истината.”

25.08.2018 г.

Брус Лий





„Знанията и уменията, които си постигнал, служат за това – да бъдат забравени, така че да можеш да се носиш удобно по вълните на празнотата, без да срещаш преградите си.”


"Установеното е неспособно да се приспособява. Истината се намира извън установеното."


"Между това и онова се намира едно празно пространство. Празнотата съдържа всичко и понеже няма противоположност - тя нито изключва нещо от себе си, нито се противопоставя. Празнотата е живот, тъй като от нея произлизат всички форми. И който осъзнае празнотата, се изпълва с живот, сила и с любовта на всичко съществуващо."


„Не бих желал да притежавам нищо, нито да бъда притежаван. Не ме привличат вече небесата. Но е по-важно, че вече не ме притеснява и адът. Още от самото начало имах вътре в себе си лекарството за моите страдания, но така и не го взимах. Самата болест идваше от самия мен, но до сега не го забелязвах. Сега обаче виждам, че никога няма да намеря светлината, освен подобно на свещ, не стана собственото си гориво и не изконсумирам себе си.”


Това, което се случва, не води до нищо.
До нещо води това – как ти си реагирал.”


Изкуството достига своите върхове когато е лишено от съзнание за себе си.”


„Човек не придобива, а елиминира. Не нараства ежедневно, а намалява. Най-високата култивация винаги се превръща в простота.
Неустановеният ум усеща истината.”

14.08.2018 г.

Уилям Бътлър Йейтс



„Ни страх, ни надежда достига
животно, което залязва,
а само човек си отива
в очакване и боязън.
Човекът умира безспорно
стократно и после възкръсва –
величествената му гордост
се следва от жажда за кръв.
И виж с иронична нагласа
метаморфозите на душата –
човекът познава смъртта си,
защото е неин създател.”



“Не отричам никак болест или смърт,
изучени в телесната ми низост
и във високомерието на сърцето.
Нищо не може да бъде единствено или цяло,
ако не е било отдадено.”



„Под празни очи и неспокойни пръсти
частичката се удря, докато стане човек.
Разполагал ли съм аз със своя воля?
Не и откакто е започнал животът.”

 

„Града ни формалисти управляват
и всеки мъж, момче, или девица
в мечти отдалечени се надява,
но радост – само без мотив е чиста.”



„Несметен брой са листите, но коренът – единствен;
В положените дни на младостта си аз очистих се
под слънцето от всичките си цветове и листи;
така сега спокойно мога да изсъхна в истината.”



„Животът мощно се излива без болезнен хъс,
вали и все препълва язовира неуморно,
вали и упоено трупа главоломен връх,
така че сякаш определя най-желана форма.”