19.06.2016 г.

Йохан Арндт


„Мъдър може да се нарече този, който внимателно избягва да се уповава в личното си разбиране.”


„Още повече трябва да знаеш, че утешението на Евангелието не би могло да бъде изпитано, освен ако не е било предшествано от искрена и благочестива скръб, от която следва съкрушеното и разкаяно сърце. Как на практика вярата би могла да оживи сърцето – само ако преди това сърцето е било умъртвено чрез чиста тъга и същинско осъзнаване на греховността.”

 
„Сега християните жадуват за един Христос с внушителна външност, който е величествен, богат на качества и съответстващ на света. А никой не жадува да получи, да изповяда и да последва бедният, слаб, презрян и приведен Христос. Затова и той казва: ‘Аз никога не съм ви познавал’ (Матей 7:23); тъй като не желаете да ме познаете в моето смирение – аз не мога да ви познавам във вашата гордост.”

 
„От това, че е образ на Божественото същество, човек би трябвало да почерпи познание за себе си. Трябва добре да разумее безмерното различие между Бога и себе си. Образът на Бога би следвало да изобразява нищо друго освен Бога. Затова нищо друго не следва да живее в човека, освен самият Бог. Нищо, освен божествеността, не следва да се стреми, да желае, да обича, да мисли, говори и действа. И ако нещо друго, а не самият Бог живее или действа в човека – той спира да е образ на Бога и става образ на онова, което живее и действа. Затова, ако човек иска да стане и да продължи да бъде божествен образ, той трябва да предаде себе си напълно в Божиите ръце и да им се подчини във всичко. Само ако отрече собствената си воля, той може да се подложи на волята на Отца без пречки. Такъв човек не обича себе си и не търси за себе си нищо. Така се издига високо над любовта към съществата и света. Само ако съблече от себе си всяка собствена любов, успява да приготви място за самия Бог. В това се състои съвършената чистота, невинност и святост.”


„С падението на Адам човекът е станал земен, плътски, лишен от божествеността. Той се обърнал от обичта към Бога до обичта към света и особено към себе си.
Това изкривяване на човешката природа следва да бъде изцяло премахнато, което е възможно единствено посредством изключително покаяние, богоподобна скръб, от които произлиза онази вяра, която надвива греха – разпъване на кръст на гордостта и себелюбието.
Това означава, че човекът трябва да отрече себе си и да умъртви своята лична воля и да с болка да пожелае, и да остави себе си – да бъде напълно воден от божията воля. Той трябва да приеме себе си за най-недостойното и невзрачно от всички същества. Трябва да се откаже шт всичко своя в името на Христовата любов и да загърби света, с неговите красоти и суети. Само така ще бъде ученик на Исус Христос.”


“Онзи, който в най-голяма степен съзнава собственото си нищожество – в най-голяма степен е възприемчив за божественото.
Човекът, който е „нещо”, явно е вече овеществен и няма какво да прави в него Творецът.”

2.06.2016 г.

Августин Блажени


"От жаждата на душата идва, дето тя иска да сграбчи и притежава много неща, така че тя посяга към времето, телесността и множествеността, а с това загубва тъкмо онова, което наистина притежава."


"Разумът и вярата не са в противоборство, а във взаимодопълване. Разумът изисква от вярата да очиства сърцето."


"Ако искаш да притежаваш любовта, търси самия себе си. Теб те е страх да се отдадеш, за да не се пропилееш. А именно ако не си отдал себе си, ще бъдеш пропилян. Устата на любовта е самата мъдрост и затова не се плаши от думите и - отдай себе си!
...Любовта обновява. Сравнява се със смъртта, защото убива онова, което не е от нейната природа, но дава живот на онова, което не е от човешката природа."


"Молитвата започва с призоваване. Призоваваш това, което обичаш. Ако призоваваш Бога, за да поискаш нещо друго, то ти призоваваш другото и му служиш."


"Истинската смелост е просто любов - готова да понесе всичко."



„Търсих от къде произхожда злото, толкова търсих. И го открих – в търсенето ми.”


29.05.2016 г.

Бодхидхарма



„Ерудицията и знанията не само не водят към осъзнаване, а напротив – те са препятствието пред осъзнаването.”



„Да търсиш, означава да страдаш. Да не търсиш нищо е благодат.”



„Понеже истината не съдържа нищо за скъперничество, пребиваващите в нея отдават тялото, живота и всичко, което имат, по силата на  естествеността.”



"Като смъртни създания ние сме подвластни не на себе си, а на условностите. Всяка радост и мъка са зависими от тях. Ако бъдем удостоени с някаква голяма награда, например слава или богатство, то това е плод на посятото от нас в миналото. Когато обстоятелствата се изменят, наградата изчезва. Тогава защо да изпитваме наслада от нейното съществуване? За разлика от успеха и провала, които са обусловени, духът нито расте, нито чезне. Мълчаливо следват Пътя тези, които остават спокойни пред ветровете на радостта."



"Ако не виждаш в себе си, всичко което виждаш няма смисъл."



"Мъдрият няма представа за себе си."



„Онзи, който изоставя повърхностните форми и се връща към чистата реалност, застанал срещу празна стена, съзерцаващ отсъствието на аз и на всичко останало, неразличието между пробуден и непробуден ум и не е зависим от старите текстове, той е в пълна и безшумна хармония с духа. Така, в неподвижност и неразграничаване, той прониква във всичко, чрез духа.”



„В играта със своята сянка някои повишават глас, за да заглушат ехото, без да знаят, че именно гласът е източника му.
Няма разлика между глупост и мъдрост. Те само създават имена, и заради имената се раждат „е” и „не е”. Но трансформациите са илюзия, така че кой може да е прав със своите измислени принципи.”



„Този сал е илюзия. Но е действителност, когато превозва пътници.”



„Същността на пътя е необвързване (нито с положително, нито с отрицателно отношение). Чрез него се постига освобождаване от явленията.”



"Естеството на ума - дори когато се разкрива -
човешка реч не би го обрисувала, уви.
Просветление не се по никой начин придобива.
А онзи, който има, няма да го заяви."