1.11.2019 г.

Мартин Бубер

“Твърдят, че човек опознавал света си. Какво ще рече? Човекът се движи насам-натам по повърхността на нещата и ги изследва. От това трупа знания, трупа опит. Но тези практически знания преподнасят на човека един свят, който се състои само от външни неща. И не се променя нищо, ако към „външните” знания прибавим и такива за „съкровеното”. Съкровени, външни – неща сред неща. Нищо не променя самоувереността ми в „мъдростта”, че в нещата има някаква затворена обител, пазена единствено за посветени и здраво залостена за всички други. О, потайност без тайнство, о, скупище на осведомености. Трупащият опит няма своя дял в света. Опитът му си е затворен в него. И светът няма дял в опита. Познанието е отдалеченост. Непосредствена е само връзката. В тази срещнатост е самият живот.”


“Един именит философ в днешно време, Уайтхед, пита как се съвместява старозаветната сентенция, че страхът от Господа е начало на мъдростта, с новозаветната, че Бог е любов. Той не разбира добре смисъла на думата „начало”. Който започва с любов, без преди това да е познал боязънта, обича някакъв идол, който сам си е натъкмил и затова лесно обича. Не обаче и действителния Бог, който поначало е убояващ и неразбираем. Ако той сетне разбере това, тогава се ужасява и отчайва от Бога и света, и така може след това да получи милостта Божия да възлюби и самия себе си. А това има предвид и самият Уайтхед, когато казва, че религията е преходът от „Бог – празнотата” към „Бог – противника” и от него – към „Бог – спътника”. Това, че вярващият е преминал през портата на боязънта, означава че издържа действителността на живяния живот, убояваща и неразбираема, в лицезрението на Бога и че я е възлюбил в любовта към Бога, когото накрая се е научил на обича.”


“Тоя човек, дето е препарирал духа си в предмет за наслада – за какво са му на него нещата наоколо? Съществувайки под знака на разделението, той е разпределил своя живот с ближния в два старателно заградени участъка: порядки и чувства. Порядките са външното, в което човек е зает с целепостигане – горе-долу нареденото и донейде съгласувано устройство, в което се осъществява ходът на делата. Чувствата са вътрешното, в което човек съществува и се отморява от порядките. Тук той е собственият си дом и изпружва гръб в люлеещия се стол.
Но отделното „то” на порядките е един Голем, а отделното „аз” на чувствата – пърхаща наоколо птичка. И двете не познават човека. Порядките знаят субекти, чувствата – обекта, никое обаче личността, никое – съвместването. Няма го в тях настоящето. Дори най-модерните порядки познават само застиналото минало, готовото състояние, а дори най-трайните чувства – само нереализирания миг. И двете нямат достъп до реалността на живота. И така порядките действително не произвеждат публичен живот, а чувствата не произвеждат личен.”


„За да може да живее истински, човек трябва първо да отдаде себе си на умиране. И едва след като направи това, той вижда, че в него вече не е останала смърт, а само чист живот.”


„Ако имаш желание да измъкнеш един човек от тинята и калта, не мисли, че е достатъчно да се изправиш до него и да протегнеш помагаща ръка. За да си полезен, първо трябва да затънеш и ти до дъното на тинята и калта, да обгърнеш човека здраво с две ръце и тогава да излезеш към светлината.”


„За да си съвършен, трябва всеки ден да си нов.”


"Когато аз приема себе си за велик, сякаш ще се протегна и ще докосна небето, откривам, че Бог е в далечината и колкото повече се протягам, толкова повече се отдалечава Той. Но ако си постеля в ниското, ако положа душата си в дъното на духовния свят, там Бог неминуемо ще е с мен.”


„В онзи, който е преизпълнен със самия себе си, няма никакво място за Бог.
Само онзи, който принася себе си напълно в жертва на Бога, може да бъде наречен човек.”


„Върху олтара на земята най-приятен за Бога е приносът на тишина. Но дори и да предложиш принос на думи – не ги издълбавай дълбоко върху олтара, защото така ги правиш празни.”


„Всяка ключалка има един подходящ ключ, който я отваря. Но има и „крадци”, които могат да отворят всяка ключалка и без ключ, като я счупят. Така и всяка мистерия в света може да бъде отключена с точния вид „медитация” за нея. Но Бог обича крадците, които чупят ключалката – които счупват сърцето си и го остават отворено за Бога.”



21.08.2019 г.

Есхил



„Хората търсят Бог и именно в самото търсене е намирането му.“

„Да си твърде убеден в правотата си е по-лошо от всяка една възможна истина.“

„Умен не е този, който знае всичко, а който знае необходимото.“

За да се учиш – ще страдаш. Дори в съня страданието няма да пропусне да се стича капка по капка в сърцето, а в отчаянието ни и дори против волята ни – към нас се спуска мъдрост от ужасяващата слава на боговете.“

„Попаднали сте в непреодолимата мрежа на разрухата по силата на желанието си за собствен смисъл.“

30.07.2019 г.

Даг Хамаршелд

Даг Хамаршелд - ген. секретар на ООН за два мандата (1953-1961 г.) и нобелов лауреат за мир


„Личният живот не може да има никакъв специфичен и траен смисъл. Личният живот може да има смисъл само косвено, чрез свързване и подчинение на нещо трайно, което е смисъл само по себе си. Това се има предвид, когато се казва Живот. Потъни в него и ще го познаеш. Изпиташ ли го, въпросът за смисъла губи напълно своя смисъл.“


„Когато индивидуалното ни съществуване повече или по-малко се приплъзва към центъра на нашето внимание, трябва да се свеждаш всекипът до небитие и да подновяваш подчинението си на това, което е.
Ако постоянно се сбогуваш с всичко чрез ежеминутна саможертва, свободата изостря и изчиства съзнанието ти, за да приеме самата реалност. Това означава себереализация.“


„В онази точка на покой, в центъра на съществото ни, ние установявамe свят, в който всички неща се намират по същия начин в този покой. И тогава дървото се превръща в мистерия, облакът - в откровение, всеки човек - в космос, за чиито богатства можем само бегло да се досетим. Животът на простотата е прост, но отваря пред нас една книга, в която никога не бихме успели да преминем отвъд първата сричка.“


"Ще познаеш Живота и ще бъдеш познат от него според степента на твоята прозрачност, според способността ти да изчезнеш като цел и да останеш единствено средство в ръцете му."