Шантидева

 "Колкото радост има на света -

всичката идва от желанието за общо благоденствие.
Колкото страдание има на света -
всичкото идва от желанието за лично благоденствие."

„Лекарството против тъмнината на концептуалното съзнание, както и против тъмнината на познаваемото, е съзерцанието на пустотата. Дори и в света на кръговрата съзерцанието на пустотата освобождава от двете крайности на желанието за щастие и страха от нещастие.“

”Удоволствието от прославата е детинщина.

Завиждам на онези, които имат нужните за прослава качества,

но издигането им е било разрушено.

Онези, които са заети да ме хулят,

са онези, които най-добре ме предпазват

от пропадане.

Тъй като аз обичам свободата,

нямам нужда да се обвързвам с желание за успех.

Хората, които ми причиняват страдание,

са също толкова полезни, колкото будите, които ме благославят.“

„Всички демони могат да бъдат вързани
само с обуздаването на собствения ум.
Инструментите, които се използват в ада
и цялата нажежена негова земя
са плодовете на необуздания ум, както е казал и Буда.
Във всички сфери на обитаване
единственото страшно нещо е моят ум.“

“Понеже аз и другите сме равни
в желанието си да сме добре,
тогава няма причина аз да мисля единствено за себе си.
Няма един притежател на страданията
и няма разлика между моите и чуждите.
Ако работя в името на другите,
самият аз не съм нищо необикновено
и тъй като съм удовлетворен от направеното добро
нямам на каква отплата да се надявам.
От всички наоколо е изграден и моят Аз,
затова е ясно, че моят Аз принадлежи на всички.
Да разменяш себе си за другите е свещена тайна
и дава най-добрата защита.
А използвам ли другите за свои цели,
то бивам несъзнателно поробен.“

„Заразен от мрака на представата за себе си,

аз бивам доведен до нисше съществуване.
Самонадеяността разрушава триумфа на живота
и така ставаме роби, които се хранят с отпадъци.“

„Онова, което се нарича праматерия
и онова, което се нарича изначална същност –
след като те не са сътворени,
значи няма как да се появят пред някого,
който е решил, че иска да ги притежава.
 
След като същността е неизменна,
как биха могли да ѝ повлияят нечии действия?
Между тези неща няма никаква връзка.
 
Тогава се оказва, че всичко наоколо се управлява
от съвсем различни от същността фактори,
а те на свой ред се управляват от други.
Нищо не е самостоятелно,
а не би могло тогава и аз да съм от нещо конкретно недоволен,
особено като се има предвид, че явленията
са по-скоро привидения.“

„Има ли още нещо за казване?

Невръстните работят за своята полза,

пробудените работят за общата полза.

 

Ако не разменя своето лично щастие

за страданието на другите,

няма да се пробудя,

а дори и в света на заблудата
няма да изпитам радост.”

„Ако достатъчно силно желаеш нещо, ще го получиш. Откажеш ли се обаче от самото желание, нещата сами ще дойдат при теб.“

“Който желае да се избави от страданието, със самото си желание се движи в обратна посока. Който иска да постигне щастието, с това свое собствено невежество го унищожава като свой най-голям враг.”

„Щом всички злини, страхове и страдания на света
произлизат от упованието в себе си –
защо ми е такъв зъл дух.”