"Мнозина виждат в паметта залог за нашето безсмъртие. Аз, обратно, виждам в нея свидетелство за нашата преходност.
Всеки спомен ми спомня за изгубеното, вместо да ми го върне. Затова не обичам старите познанства и избягвам да отивам на места, дето съм бил някога; това ми напомня отиване на гробища.
И дълбоко негодувам в себе си, като гледам как хората се съгласяват да заменят живота си с някакво безсмъртие в паметта на потомството."
„Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.“
„Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.“
„Да можеш да бъдеш последен, е необходимо, види се, не по-малко мъжество отколкото да бъдеш пръв.“
„От момента, когато се намеси съзнанието, естествеността е вече невъзможна.“
„Мъдростта е по-скоро безсилие, отколкото опит. Или и едното, и другото – констатирано безсилие.“
„Прекланям се пред мъчениците. Не обичам героите.“
„Оптимизмът е понятие от областта на пропагандата.“
„Увеличавайки се, количеството се превръща в по-голямо количеството. Само като се намали и следователно се самоотрече, то неусетно се превръща в качество.“
„Всяко силно чувство е суеверно.“
„Богатите със събития епохи са повърхностни. От много преживявания хората нямат пространство за вдълбочаване.“
„Всеки, който търси успех, прави не това, което иска, а което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние, всъщност той е повлияният.“
"Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре."
„Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.”
„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира че огънят и страстите на лятото са направили това.”
„Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си – гладни –
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.“
Всеки спомен ми спомня за изгубеното, вместо да ми го върне. Затова не обичам старите познанства и избягвам да отивам на места, дето съм бил някога; това ми напомня отиване на гробища.
И дълбоко негодувам в себе си, като гледам как хората се съгласяват да заменят живота си с някакво безсмъртие в паметта на потомството."
„Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.“
„Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.“
„Да можеш да бъдеш последен, е необходимо, види се, не по-малко мъжество отколкото да бъдеш пръв.“
„От момента, когато се намеси съзнанието, естествеността е вече невъзможна.“
„Мъдростта е по-скоро безсилие, отколкото опит. Или и едното, и другото – констатирано безсилие.“
„Прекланям се пред мъчениците. Не обичам героите.“
„Оптимизмът е понятие от областта на пропагандата.“
„Увеличавайки се, количеството се превръща в по-голямо количеството. Само като се намали и следователно се самоотрече, то неусетно се превръща в качество.“
„Всяко силно чувство е суеверно.“
„Богатите със събития епохи са повърхностни. От много преживявания хората нямат пространство за вдълбочаване.“
„Всеки, който търси успех, прави не това, което иска, а което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние, всъщност той е повлияният.“
"Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре."
„Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.”
„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира че огънят и страстите на лятото са направили това.”
„Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си – гладни –
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар