Вчера случайно попаднах в една чакалня, където случайно попаднах на един вестник, в който случайно попаднах на този случаен стих:
"
Граматика за начинаещи
Не се кълни във гроба на дедите –
навярно те били са костенурки,
забравили да плуват и да дишат
в първичното море на естеството.
И изпълзели на брега си ръкотворен,
са проговорили с гласа на самотата.
Повярвай на прибоя лекомислен,
във атома на пяната му вярвай –
внезапната божественост
на гордостта си
амирил в поредна Афродита.
Повярвай на прибоя лекомислен.
Ще пишеш със подводни пръсти
във пясъка – по морски неразтребен –
неподозирани,
навярно и ненужни,
езически и безезични словеса.
И само рибите ще ги наизустяват
и сигурно ще се досещат,
че словото бе Бог.
А Бог – мълчание."
Пламен Киров
публикувано във в. "Труд", брой 307 /21 417/, Събота, 06.11.2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар