Животът, макар отрязан на парчета, някое от които сме определили за "мое", не е съставен от хронологични изливки, защото така се превръща единствено в склад.
Ако е Живот, или поне - за да е Живот - неговата неизменност се излива в непрекъснатото настояще, на което ние пречим да се изяви чрез идентификациите си с някакви конкретности.
Нима не желае всеки да притежава всички възможности. Ами те са си тук, но човекът се затваря за тях чрез своите представи за себе си. Когато се изчисти от всички тях и се превърне в отвореност, тогава всички възможности ще бъдат част от него, а той самият ще бъде осъществяване на това, което е Живот.
Психологическото време е една от най-големите илюзии. Минало и бъдеще не съществуват. Докато човекът е холдинг на всички свои стари придобивки и проектирани в бъдещето намерения, той просто не е човек. И животът не е Живот.
Нека греша. Нека не виждам.
нека се уча, нека пораствам...
ОтговорИзтриваненикакви такива
ОтговорИзтриванетова е егоцентричност
стремеж за култивация на онова, от което трябва да се освободим
Нито грешиш... нито не виждаш...
ОтговорИзтриванеНо другите си имат свои си виждания... и каквото и да им кажеш или покажеш те ще си останат с тях, до когато... там им дойде времето. Никой никого не е успял да научи на Живот, нито да го накара да избере Живота. Живота не е избор. Но ти го каза - неизбежно е.
Вили, така се радвам като те засичам из нет-пространствата и особено тук.
Особено тук...
Пожелавам ви най-хубавата новогодишна нощ, нищо, че не обичате пожелания :р
Надълбоко виждаш ти, надълбоко.
ОтговорИзтриванеСетих се за едно стихотворение на Добромир Тонев.
Духът държа над тебе лък и стреля,
Кентавър бяхме ние, бяхме цяло.
Навярно ще се съберем след време -
след век или след ери, мое тяло.
Какъв безкраен комплимент ни прави
смъртта, когато прибере телата.
Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята.
И краят ни завръща там, където
е коренът на цветето и хляба.
И щом държи филия с мед детето,
то значи, че се трудим както трябва.
Какво, че от въздушните си кули
оплакват тъжно тленността ти, тяло...
О, гробът е една квадратна нула,
с която всичко почва отначало.
:)
да и аз харесвам много това стихо
ОтговорИзтриванеама си мислих, че съм пускал ДТ тук, а явно не съм
ще поправя тази грешка