Есеи

Есеите избират явността си около два века преди Христа, за да отбележат и проводят встъпването на планетата в Епохата на Риби. Макар по това време да се представят като юдейска религиозна група, общността им се съсредоточава в комуни, които не се противопоставят по явен начин на останалите групи, макар идейно да контрастират значително върху общия фон на общочовешката възприемчивост и експресивност.
Според редица исторически свидетелства, голяма част от общността е била съсредоточена в Кумранската долина, което донякъде се подкрепя и от откритите през миналия век ръкописи, за които се подозира, че за ни завещани от тях. Филон Александрийски ги нарича „Братство на чистите” и допълнително споделя, че жертвата, която са предоставяли на Бога, е била тоталното му почитане, като нищо друго не би било достойно за принасяне Нему.
Като следовници на Мелхиседековата традиция, те подготвят почвата за изявата в плът на Месия, като проповядват, че връзката между Бог и човек може да бъде непосредствена. Освен духовната страна на това дело, те прочистват и пътищата за материалната му изява, като подготвили Елисавета и Мария за приемането на Кръстителя и Осъществителя.
Есеите биват определяни и като назореи, което е име, означаващо различността и тоталната отдаденост. Назореят давал обет за пълно въздържание и посвещаване на Бога. Това име определя и смисъла на града Назарет и произлезлите от него назаряни, като такива са половината от първите апостоли (Симон Петър, Андрей, Филип, Вартоломей, Яков и Йоан), както и Йосиф Ариматейски.
Точно в този смисъл есеите са понасяли тежестта на борбата с мрака и приемали светлината като единствен родител. Обаче осъществяването е било свързано с освобождаване от оковите на материалното тяло, което са приемали като затвор за душата. След това членовете на братството е трябвало да провеждат чрез себе си вибрациите на Божественото царство, адаптирани по начин, по който търсещите души да могат да ги уловят на земята и да построят пътя си според техните изисквания. Външната форма на знанията, с които са боравели, е била забранена за разгласяване пред неподготвени за това пилигрими.
В социален план общностите са били организирани на принципа на пълното равенство. Всеки, който е искал да встъпи в общността, е бил приеман като подражател, без да бъде причастен, в рамките на година, след което, ако е успявл да се държи като есей, е бил и обявяван за такъв. Водел се е аскетичен живот, в който централно място е заемала молитвата и потапянето в съдържанието на свещени текстове, наследени от древни предтечи. Всички са работели според нуждите на общността и плодовете от труда се събирали в общ фонд, където са били разпределяни според необходимостта. Хранели са се заедно, на обща трапеза, като никой не е и помислял да посегне към храната, преди да бъде произнесена освещаваща молитва. Сутрин те започвали молитвената си активност преди изгрева на слънцето, като самото му показване е било като отговор и свидетелство за благословията на светлината. А след приключване на работния ден те се къпели със студена вода, за да изхвърлят светското от себе си, след което обличали бели дрехи.
Етимологията на названието не е напълно изяснена.
На арамейски „асия” означава „свят човек”.
На иврит „аса” означава „целител”; „Хосио” – свят; „Осей” – осъщестител.
Но ето най-съществената връзка според мен, която не открих в материали... В учението на есеите се е обръщало подобаващо внимание на дървото на живота. Онова дърво, което според Исая е било отсечено след грехопадението и превърнато в пън – Йесевия пън, от който ще израсне пръчка „и отрасъл из корените му ще носи плод” (Исая 11:1).