“БЛАЖЕН Е, КОЙТО НЕ ОЧАКВА”,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи,
чете различни знаци
и в празнодумие не пада...
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.
ЗАЩО СИ БУДЕН, АКО НЯМА УТРЕ?
Каква е тази нощ недопустима?
Не съм дърво, но все пак имам чувството,
че пролетта започна като зима.
Забрави да се появи надежда,
зеленото е крайно недостатъчно.
И в мрежите се ежи неизбежност -
смалява се брегът, расте реката.
Късам радостта на малки залъци,
потъвам после в тесния четвъртък...
Ужасно ми се иска да избягам -
да съм щастлива, без да се озъртам...
Къде да ида, ако няма утре?!
За никъде светът не закъснява.
Все бърза да догони нещо мъртво
или от бесове да се спасява.
И този стих е пирова победа -
обърна ли се, ме връхлита упрек:
и днес е само копие на вчера.
Защо си буден, ако няма утре?
Каква е тази нощ недопустима?
Не съм дърво, но все пак имам чувството,
че пролетта започна като зима.
Забрави да се появи надежда,
зеленото е крайно недостатъчно.
И в мрежите се ежи неизбежност -
смалява се брегът, расте реката.
Късам радостта на малки залъци,
потъвам после в тесния четвъртък...
Ужасно ми се иска да избягам -
да съм щастлива, без да се озъртам...
Къде да ида, ако няма утре?!
За никъде светът не закъснява.
Все бърза да догони нещо мъртво
или от бесове да се спасява.
И този стих е пирова победа -
обърна ли се, ме връхлита упрек:
и днес е само копие на вчера.
Защо си буден, ако няма утре?
...И кулите, които обитаваме,
и дрехите, които обитаваме,
и мислите, които обитаваме,
не са преграда за студа и зимата...
Преди да се усмихнем, се разпадаме,
преди да се родим - умираме...
И дишат незавършено комините,
издишват суетата на живота ни -
лютива и безплътна като минало.
Това, което идва, е наоколо.
и дрехите, които обитаваме,
и мислите, които обитаваме,
не са преграда за студа и зимата...
Преди да се усмихнем, се разпадаме,
преди да се родим - умираме...
И дишат незавършено комините,
издишват суетата на живота ни -
лютива и безплътна като минало.
Това, което идва, е наоколо.
... Едното ми око гъмжи от призраци,
а другото се мисли за единствено...
Каква е тази планина от низост?
И в миша дупка ли сте скрили истината?
а другото се мисли за единствено...
Каква е тази планина от низост?
И в миша дупка ли сте скрили истината?
КОЙ СИ
Кой си ти,
че искаш да ти е хубаво?
Колко дълго
си жалил тревите
и земните храсти?
Какво си отрекъл
в недостиг и себелюбие?
И как се спасяваш
от свободата?
Кой си ти,
че искаш да ти е светло
в тъмнината, наречена
животворна?
Пазиш ли нещо важно в шепите си?
Вдишвал ли си ...отново?
Имаш ли своя спасителна мисъл -
вместо въже за никъде?
И какво толкова виждаш
в истината,
че я наричаш събитие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар