Факт (както механичен, така и психичен) -
движението по различни пътища към една и съща цел води до различен резултат при достигането и.
Рационализацията е очевидна.
Психически, става въпрос за възприятия, които още в постановката са заложени като различни – щом подходът към целта е различен.
Физически е същото – реалността на целта, която е свързана с всяка друга реалност, се моделира също от характера на подстъпите към нея. Различният път още в началото предполага дори различната цел, защото колкото и да е идентична като обект, най-малкото нееднаквостта на посоката към нея определя допълнителни различия в характеристиките и.
То, малко става неясно кое е физика и кое психология, ама кой ни е виновен на човечетата, че фрагментираме всичко и после само счупените парченца можем да наблюдаваме, поотделно.
И сега, пак –
Факт (както механичен, така и психичен) -
движението по различни пътища към една и съща цел води до различен резултат при достигането и (ще рече – различна цел).
..то си е така, ако съм се бъхтала до целта нактая ще съм доволна, не толкова, че целта е в ръцете ми, колкото че всичко вече е минало и няма повече /сещам се за едно скитане "напряко" през гората.../
ОтговорИзтриванеА ако пътя е по-лесен, после все ще искам повече и няма да е достатъчно.
Замисляща публикация! Усмивки.
Много оптимистични варианти.
ОтговорИзтриванеВсъщност удовлетворението не е човешка черта, както и постигането на нещо различно от собствените илюзии за значимост.
Понеже човек се прави на комплексен и няма само едно пътче, а много различни домогвания, в живота му няма реален идеал, а само крайпътни отметки.
Ако има случайно в живота му някакво чисто стремление, той признава, че това е най-важната отправност, но същевременно се насочва към нея само когато успява да се освободи от всички останали - тоест никога.
Въздействието на стремлението в различимост – ако е само ЦЕЛ – се разпилява и точно затова - „пътищата до една и съща цел води до различни резултати, /т. е. неидентични/ при достигането й”.
ОтговорИзтриванеПоради това – Рациото взима връх – и се вижда като крайно, затова и възприемащото съзнание, полага също това, като подражателно – щом подходът е – различен – от целта.
Физически - това което е най-лесно приложимо, но реалността му само се „моделира”, защото всичко, което е различно от идентичното не само се натоварва, но има своето начало и свой... реален край; защото съзнанието, винаги се надпреварва с един обект и друг и затова е като „ счупени парченца” – отразени в нашето съзнание, а психологически – разиграна чувстваща – разпокъсаност...
Признавам си, тогава най-боли и осъзнаваш – това НИКОГА!!!
ТАНЯ ПАНДОВА каза:
ОтговорИзтриванеВенци, много те моля, да изтриеш всички коментари направеви от мен в този блог!
Съжалявам...
Таня Пандова
защо
ОтговорИзтриванеа тези вчерашните, които не пише от кого са, пак ли са от теб