Истинското
дишане е паралелно, а не последователно и е психично качество. Ако
излъчването и приемането (отдаване и асимилация) не са естествени
взаимоотражения, ние си оставаме половинки и така винаги ще бъдем
изразходвани. Ще трябва да правим избор (поради непълнотата си) между
едното и другото и по този начин ще създаваме съпротиви, които постоянно
ще ни уморяват.
А една истинска умора води до капитулация.
И една истинска капитулация води до безусловно приемане на всичко.
Тогава става така, че външните и вътрешните процеси се взаимоинтегрират и
всеки подпомага другия.
Ако се умориш да се изграждаш - оставяш
всичко друго да се изгражда според естествената си необходимост. Така го
приемаш в себе си и се превръщаш в динамична цялост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар