Преодоляване на страховете

Страховете са преодолими, това е сигурно. И животът, и възприятията ще се подобрят от това – също е сигурно.

Другото обаче, което е сигурно, че ако тръгнеш да преодоляваш страхове, само ги захранваш още повече с внимание и енергия.

Опитът за преодоляване, който се прави с цел и намерение за облагодетелстване на себето, всъщност увеличава площта, върху която въздействат страховете, но може да ги направи по-рафинирани (не толкова явни и груби) и именно затова - по-опасни.

Страхът може да се стопи само като следствие на преодоляването на субективността (той винаги е ирационален и е просто една глупост на егоцентризма), а то пък е следствие от отказването от лично утвърждаване.

Ама, как така отказване от утвърждаване?! Ами, ей така – качествата ти няма да изчезнат, но желанието да ги изтъкваш си е пак глупост на егоцентризма, а желанието за облагодетелстване е просто алчност, която търси какво и от кого да заграби. Нали затова са страховете – да не вземеш да не успееш.

Щото иначе – няма какво да успяваш – достатъчно цялостен си, а и добре знаеш, че каквото има да идва, ще дойде, каквото има да си заминава – ще си иде. Да искаш нещо да задържиш е просто истерия.

Пък и ценности извън себе си търсят само онези, които нямат вътре.

Тъй де, дерзай!