Джиду Кришнамурти

„Краят на търсенето е начало на нещо напълно различно.

Тогава оставаш част от самия живот и той те понася със себе си. Тогава вече няма нищо за намиране или установяване, а остава само красотата, отвъд тази, която могат да търсят хората.”

„Дали знанието може да доведе до промяна? Знанието е това, което познаваме. А ако умът ми знае към какво се променя, то това няма как да е промяна. Знанието е пагубно за промяната, тъй като по този начин става само средство за задоволяване. А докато има някакъв център, който търси това задоволяване, или друго облагодетелстване, или сигурност – това е затвърждаване на старото, няма промяна. А всички наши усилия са именно такива, нали?! Затова умът, който наистина желае промяна, трябва да бъде напълно свободен от знанието.”

"Ако може да видим един факт, без да изявяваме отношението си към него, тогава самият факт става много по-жив. Не само жив, но остава единствено фактът и нищо друго.Тогава той освобождава своята собствена енергия, която ни насочва в правилната посока."

"Няма път към истината. Тя не принадлежи нито на минало, нито на настояще – няма общо с протичането на времето. Цитатите на велики учители са повтаряне, а това не е истина. Истината е състояние на живот, което се проявява, когато умът не се стреми да разграничава, или да отличава себе си и да мисли за някакви постижения.
Умът, който се опитва нещо и се контролира за да постигне някаква цел, не е способен да докосне истината, тъй като преследва своята собствена проекция на цел. Независимо колко е благородна, тя е форма на себеобожаване."

„Паметта се проявява само когато преживяването не е пълно. Тя е утайка, резултат от предизвикателство, което не е осъзнато. Животът е процес на стимул и реакция. Стимулът винаги е нов, а реакцията винаги е стара, заради паметта. Реакцията, която е обусловена от миналото, не трябва да бъде дисциплинирана или преценявана, а да бъде осъзната. Така животът ще бъде постоянно нов и изпълващ. Това е възможно когато сърцето е пълно, но не с думи, неща и идеи. Паметта спира и идва любовта, в която всяко движение е новораждане.”

"Ние сме празни рафтове, ако не притежаваме. Ако не пълним живота си с обзавеждане, звуци, знания, това и онова. И този рафт вдига голяма врява, а тази врява ние наричаме живот и се радваме. Но когато се случи разрушение, излизане, тогава внезапно разкриваме себе си, такива, каквито сме - празен рафт, без особено значение."

„Авторитетът дава някакво чувство за сигурност, но който разбира смисъла на психичната революция трябва да бъде свободен от авторитети.

А възможно ли е да не разчитам на авторитета и на моя личен опит и преценка?

Моите преживявания са резултат на моите обусловености. Да, разчитането на тях ми дава чувството за сигурност, но това не реалността. Само в едно състояние може да съществува реалността – когато съзнанието е празно, свободно от миналото, преценката и всяка форма на външна или лична авторитетност.”

„Да живееш истински означава да си свободен. Но това не е свобода на избора или постъпките, тъй като те са ограничени от средата, обществото и т.н. (колкото и да не го осъзнаваме). Свободата няма нищо общо с това. Тя не е свобода от нещо, а свобода за себе си и в себе си.”

„Натрупаният опит

принадлежи на миналото,

а то обременява съзнанието.”