25.03.2018 г.

Хайнрих Сузо



„Това, което може да те отведе до най-висшата истина, е вътрешното себеизоставяне.”



„Разбирането ти е нещо, от което е добре да се откажеш,
понеже само осъзнатото незнание е способно да разпознае истината.”



„Страданието е краткотрайна болка и дълготрайна радост.”



Бъдете усърдни и никога не си почивайте в някакво удовлетворение, докато не постигнете присъствието на вечността като свое собствено жизнено настояще. Това е възможно за човека в степента на неговата осъзната немощ.”



„В тъмнината, която се намира отвъд разграничаващия начин на съществуване, изчезва всяка множественост и душата губи всичко свое. Душата изчезва по отношение на своето собствено действие. Това е най-висшата цел и е мястото отвъд всички ограничения. Тук свършва самата душевност на всички души. И да изгубиш завинаги себе си е вечното блаженство.”



 
Та ти, ако си мъдър, убеди себе си, че смъртта може да те връхлети във всеки миг; защото животът ти е досъщ като този на кацнало на клон птиче, което във всеки миг може да се окаже в ноктите на сокола. Ето защо, уреди живота си по такъв начин, че да си готов винаги да гледаш очи в очи смъртта, така че, когато тя най-сетне дойде, ти да си добре подготвен, да си научил пътя и с радост да си отидеш от тук.”





Когато се откажеш от своята воля и от себе си самия, пази живота си и се пази свободен от всички творения, които могат да се превърнат в пречка за вечното ти спасение. Тогава ще бъдеш отведен заедно с Мен по кръстния път на страданията като някой, на когото предстои да умре и да няма повече допир с този свят.
Само онзи, който не е открил сладостта на плода, се оплаква, че кората му била горчива.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар