Емили Дикинсън

997

Тук няма мигновен разпад –
фундаментално спиране.

Рушенето на този свят

е най-организирано.

В началото – забулен дух

под паяжина тленност,

огънат стълб и прешлен кух,

разяждане вродено.

Лукавият ни завеща

отмерено рушене,

а не внезапно. Гибелта

се случва постепенно.

947

Дочувам погребален звън –

„Душица на небето”.

Нима е тъй ужасно в Рая –

питам с интерес?

И нека се звъни навън –

„Душица на небето”,

твърдя, че трябва да узнаем

тази блага вест.

1544

Щом приживе не си видял Небето –

смъртта не ти го дава.
Съседите са Ангели, където

и да се настаняваш.

568

Напълно Любовта изучихме -

по странички, слова и звуци,

и с цялата велика Книга

прозрението ни приключи.

Ала взаимността в очите ни

невежество изографиса -

от детството ни по-божествено.

Един пред друг като дечица

опитахме да разтълкуваме

неосъзнатото от никой,

че мъдростта е тъй огромна,

а истината – многолика.

1695

Възможна е самотност в космоса,

самотност в океана,

или в смъртта, но всички просто са

подобни на събрание

в сравнение с една съществена

интимност от контрасти –

душа отдадена на себе си:

затворена безкрайност.

----------------

мои преводи