Сьорен Киркегор

„Установих, че имам все по-малко и все по-малко за казване. И в един момент започнах да слушам. Самият аз станах тишина. И само в тази слушаща тишина различих и гласа на Бога.”

„Повечето хора търсят удоволствие с такава шеметна задъханост, че и самото удоволствие отминават с превишена скорост.”

„Хората се задоволяват с онова ниво на безнадеждност, което са способни да толерират и го наричат щастие.

Щастието е най-доброто място, в което да укриваш отчаянието си.”

„Хората с ясно съзнание са тези, които гледат живота право в лицето, разбират че всяко нещо в него е предизвикателство и се чувстват изгубени. Това е простата истина – да живееш, означава да си изгубен. И онзи, който приеме това, започва да намира себе си.”

„Истината е капан. Няма как ти да я имаш, без тя да има теб. А да я имаш – не можеш като я уловиш, а само ако се оставиш тя да те улови.”

„Не е далеч времето, когато вероятно на доста висока цена ще се осъзнае, че изходен пункт за откриване на абсолютността е отчаянието на личността.”

„Задачата на молитвата не е да се променят намеренията на Бог, а да се промени природата на молещия се.”

„Хората изискват свобода на словото за компенсация на свободата на мисълта, която твърде рядко са способни да използват.”

„Това, което ме класифицира, ме отрича.”

„В тъгата се намират мир, утешение и уют.”

„Бъдещето е всичко онова, което миналото е забравило.”