Уилям Бътлър Йейтс

„Ни страх, ни надежда достига
животно, което залязва,
а само човек си отива
в очакване и боязън.
Човекът умира безспорно
стократно и после възкръсва –
величествената му гордост
се следва от жажда за кръв.
И виж с иронична нагласа
метаморфозите на душата –
човекът познава смъртта си,
защото е неин създател.”

“Не отричам никак болест или смърт,
изучени в телесната ми низост
и във високомерието на сърцето.
Нищо не може да бъде единствено или цяло,
ако не е било отдадено.”

„Под празни очи и неспокойни пръсти
частичката се удря, докато стане човек.
Разполагал ли съм аз със своя воля?
Не и откакто е започнал животът.”

 

„Града ни формалисти управляват
и всеки мъж, момче, или девица
в мечти отдалечени се надява,
но радост – само без мотив е чиста.”

„Несметен брой са листите, но коренът – единствен;
В положените дни на младостта си аз очистих се
под слънцето от всичките си цветове и листи;
така сега спокойно мога да изсъхна в истината.”

„Животът мощно се излива без болезнен хъс,
вали и все препълва язовира неуморно,
вали и упоено трупа главоломен връх,
така че сякаш определя най-желана форма.”