Атанас Далчев

 "Мнозина виждат в паметта залог за нашето безсмъртие. Аз, обратно, виждам в нея свидетелство за нашата преходност.
Всеки спомен ми спомня за изгубеното, вместо да ми го върне. Затова не обичам старите познанства и избягвам да отивам на места, дето съм бил някога; това ми напомня отиване на гробища.
И дълбоко негодувам в себе си, като гледам как хората се съгласяват да заменят живота си с някакво безсмъртие в паметта на потомството."


„Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.“


„Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.“


„Да можеш да бъдеш последен, е необходимо, види се, не по-малко мъжество отколкото да бъдеш пръв.“


„От момента, когато се намеси съзнанието, естествеността е вече невъзможна.“


„Мъдростта е по-скоро безсилие, отколкото опит. Или и едното, и другото – констатирано безсилие.“


„Прекланям се пред мъчениците. Не обичам героите.“


„Оптимизмът е понятие от областта на пропагандата.“


„Увеличавайки се, количеството се превръща в по-голямо количеството. Само като се намали и следователно се самоотрече, то неусетно се превръща в качество.“


„Всяко силно чувство е суеверно.“


„Богатите със събития епохи са повърхностни. От много преживявания хората нямат пространство за вдълбочаване.“


„Всеки, който търси успех, прави не това, което иска, а което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние, всъщност той е повлияният.“


"Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре."


„Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.”


„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира че огънят и страстите на лятото са направили това.”


„Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си – гладни –
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.“

Св. Филарет Московски

 

 
„За да не попречат недостатъците на ближния на твоята любов, повикай на помощ смирението. И да нямаш жива любов у себе си, приложи послушание към заповедта да се обичаме. Бог ще види подвига на послушанието ти и ще ти дари радостта на любовта, а чрез нея и съвършенството на доброто.“

„Смирението е солта на добродетелта. Както солта дава вкус на храната, тъй и смирението придава съвършенство на добродетелта. Без сол храната бързо се разваля, а без смирението добродетелта се покварява и погива от гордост, тщеславие, нетърпение.“

„Да види невидимите, но истински грехове, понякога пречат на човека видимите, но мними добродетели.“

"Господи, аз не зная какво да искам от теб.
Ти Едничък знаеш, какво ми е потребно.
Ти ме обичаш повече, отколкото аз умея да обичам себе си.
Отче!
Дай на Твоя раб това, което аз сам не умея да искам.
Не дръзвам да прося нито кръст, нито утеха - само стоя пред Теб.
За Теб сърцето ми е открито.
Ти виждаш моите нужди, които самият аз не съзнавам.
Виж и постъпи с мен според Твоята милост:
накажи ме,
изцели ме,
смири ме,
въздигни ме.
Благоговея и безмълствам пред Твоята свята воля
и пред Твоя непостижим за мен промисъл.
Готов съм на саможертва, предавам се всецяло на Тебе.
Нямам друго желание, освен да върша Твоята свята воля.
Научи ме да се моля!

Амин."

Патанджали (Йога сутра)

 
„С отказването от личното познание се премахва и булото пред самото познание. Това е отказване от частичността за постигане на безкрайността. С постигането на тази естественост – природните качества се разтварят, изиграли вече своята роля. Приключването с времето носи и неговото разбиране. Човек се освобождава от своята обусловеност. Трите качества се връщат в своята природа и освобождават съзнанието, което сега остава чисто. И това е всичко.“



„Когато се откажеш от индивидуалното съзнание св свързваш с дълбокото съзнание на вселената. Когато спреш да хвърляш мисловното си семе почвата на душата става чиста и подвижна, от което всичко става спокойно и ясно. Пребиваването в това състояние е пребиваване във върховния смисъл. Тук започва нов живот и съвсем нов вид мисловен процес. Ако не го пожелаем лично за себе си, получаваме неопетнима мъдрост.“

 

„Себенаблюдението е същевременно и възприемане на всичко. С него получаваш и вътрешното, и външното, които са едно нещо и именно то е фундаментът на естеството. То е непосредствено възприятие, а не натрупано знание. Освобождаването от натрупаното знание свързва пустотата с пълнотата, което е абсолютната свобода.“

 

„Ние смятаме, че натрупаните в нас безспирни обусловености са познание. Като разчитаме на този вид „познание“ пораждаме агресивния си егоизъм, чрез който поляризираме всичко. Това невежество е безкрайна мъка и създава психологически конфликт. Краят на конфликта е в чистото наблюдение без мисловни проекции.
Когато човек присъства в безконфликтността – враждебността на всичко наоколо вече не му влияе. Присъствието в тази чистота поражда истински обосновани действия. Когато се освободим от своята алчност – получаваме наистина ценното. Където се намира тази непорочност, там се излива и Животът.“

 
 
„Свещената йога (единство) е това:
да спреш движенията на ума си.
Само така можеш да пребиваваш в същността.
В противен случай оставаш само изменчивост.“