воля за свобода

Волята е стремеж за осъществяване. Стремежът за осъществяване на нещо е конкретен избор. Направеният избор е убийство на алтернативните възможности. Липсата на възможности обезсмисля волята.

Свободата, като самостоятелна категория, в същността си би могла да бъде само и единствено - свобода от воля.

вярвай в себе си

"Вярвай в себе си" -
кой ли не се е изявявал като благороден насърчител с подобни изрази...
Може  и да заслужават внимание, щом са били отправяни и от всепризнати религиозни и философски авторитети, но дали всъщност сме успявали да уловим посланието?!
Сигурно изглежда прекалено явно...
Обаче плиткостта на човешката самонадеяност, независимо от съпътстващите я подробности, някак хич не ми идва на фокус.
Това е призив, отправян към търсачите на по-универсална от личната действителност и в този контекст става ясно и самото значение на думите.
Да вярваш в себе си означава чисто и просто да осъзнаеш, че тази по-висша жизнена действителност няма къде другаде да бъде разположена, освен в собствената същност.
Тоест - да спреш да се разпиляваш в сляпото следване на външни авторитети, да спреш да търсиш думи и формули и да облепяш с тях фасадата си.
Означава себепознание. Едно лично потъване отвъд определенията на собствената личност, тъй като и те са придобити. А познатата ни вяра е едно такова определение. Да Вярваш в себе си означава да не си вярваш.
Тишина и съзерцание на тишината.
Тъй като всеки шум, под формата на мисъл или чувство, отклонява от присъствеността на онова, най-дълбокото в себето (всъщност - отвъд). А нали ще вярваш в себе си...

Мадзу

"Пътят не изисква да бъде култивиран, а просто да не бъде опетняван. Как се опетнява? Когато блуждаещият ум твори имитации и хитрости – това е опетняване. Чистото приемане осъзнава Пътя. Това е ум без имитации, хитрости, преценки и привързаности..."

"Да преследваш „доброто”, да съзерцаваш или медитираш – всичко това е в сферата на хитростите и ако продължиш да търсиш външните им проявления, все повече ще се отдалечаваш. Просто прекрати менталната обективизация на нещата. Едничка мисъл на блуждаещия ум е основата за раждане и смърт в света..."

"Ако разбереш обектите, каквито са, тогава няма нужда от схващания. Когато няма схващания, това е приемане на самата същност – безначалността на нещата. Тя е неизменна и винаги присъстваща – няма нужда да изучаваш пътя, или да упражняваш медитация, за да я достигнеш..."

"Всички феномени са ментални. Всички означения са означения на ума...
А природата на Буда нито възниква, нито изчезва... Не се изразходва и не се натрупва...
Осъзнаването е функция на естествеността. Когато човек не се фиксира, той е свободен..."

"Пътят не изисква да бъде култивиран, а просто да не бъде изкривяван от съзнанието."

"...О, монаси, нека всеки познае себе си. Не помнете онова, което ви казвам. Колкото и да говоря, осъзнаването не нараства. Колкото и да не говоря, осъзнаването не намалява. Вие може да разчленявате тялото си, може да излъчвате свръхестествена светлина, да вършите чудеса и все още това, което сте постигнали, в крайна сметка ще е точно колкото прахта ви."

 „Човек е свободен само когато не се определя като някакъв си.”

„Духът (Дао), в своята собствена природа, е изначално съвършен и самодостатъчен.

Ако човек установи уверено делата си в житейското добро, той показва дисциплина. Но избягването на недобри и утвърждаването на добри неща, както и медитирането или влизането в някакво просветлено състояние са конкретни дейности, тоест – външни неща. А онези, които преследват външните неща, са най-отдалечени от Духа.”