заблудата, наречена щастие

В моментите, в които човек успява да се освободи от всяка представа за себе си, и всички концепции и намерения, в него се освобождава едно пространство. Тази чистота и лекота моментално се изпълва с всеобемаща и цялостна съдържателност, усещането за която носи най-пълното право да се нарече Радост (истинска, тъй като разгръща собствената си действителност, а не измислена от човека, или субективна).
Когато обаче човек обърне внимание на тази Радост, тя започва да се втвърдява (достатъчно е да наблюдаваш себе си – това се вижда много ясно). Превръща се в чувство, което човекът се опитва да задържи. Тя става все по-осезателна за неговото съзнание, но именно поради това втвърдяване губи връзката със собствения си извор, който почива в чистотата и липсата на всякакви психични конкретизации.
После човекът започва да търси това усещане и така изгубва реалността му завинаги, като я заменя с имитациите, които сам създава.
Така е родена и заблудата, наречена щастие, като обект на стремление, желание и блян.

Сила

Сила.
Какво е сила?
Всеки я търси, за да я прилага.
А езикът и физиката ни я обясняват.

Думата "сила" в българския език има общ произход с думата "сила" на санскрит (на сансрит се чете межди "с" и "ш"). На сансрит "сила" означава подчинение. По-точно - пълно и смирено приемане на изискванията на това, което е.
И след като физиката казва, че силата е мярка за взаимодействие, а също и че представлява векторна величина - тоест има начало (произход, извор) и посока, би трябвало да ни стане ясно къде се намира силата и как се заражда.
Във вътрешния център на приемането.

Лю Дунбин (Люй Бин)

„Всички форми са условни. Познанието е функция на ума, но субстанцията му е тишината. Ако държиш ума върху нещо условно, тогава те владеят личните ти условности и ти не разполагаш със себе си напълно, нито можеш да познаеш нещо напълно.”

  ............................

"Остави изявените неща, така че нищо пред ума да няма.
Това е истинската безкрайност на първоначалното.
Пространството е тихо,
няма знаци;
по пътя на същността и живота
ти забравяш концептуалното съзнание.
След като изчезне концептуалното съзнание -
реалността в основата просто се вижда."

 ............................

„Оживяването на Духа произхожда от умирането на ума.
Ако хората успеят да убият ума си, оживява онова, което само по себе си е.
Убиването на ума въобще не означава пустота, а означава неразграничено, пълно внимание.”