Св. Силуан Атонски

"Дълго не знаех защо трябва да продължим да се съкрушаваме, щом Господ ни е простил греховете. Но после разбрах, че който няма съкрушение, не може да се задържи в смирението, защото гордостта е от злия дух, а Господ учи на кротост и това носи мира на душата."

"Господ е по-близо до нас, отколкото въздуха, който дишаме.
Всички ли знаят в себе си това?
Само онези, които са се отказали от своята воля."

"Молитвата, като връзка с Бога, действа само когато се изрича със съкрушение."

Джиду Кришнамурти

„Краят на търсенето е начало на нещо напълно различно.

Тогава оставаш част от самия живот и той те понася със себе си. Тогава вече няма нищо за намиране или установяване, а остава само красотата, отвъд тази, която могат да търсят хората.”

„Дали знанието може да доведе до промяна? Знанието е това, което познаваме. А ако умът ми знае към какво се променя, то това няма как да е промяна. Знанието е пагубно за промяната, тъй като по този начин става само средство за задоволяване. А докато има някакъв център, който търси това задоволяване, или друго облагодетелстване, или сигурност – това е затвърждаване на старото, няма промяна. А всички наши усилия са именно такива, нали?! Затова умът, който наистина желае промяна, трябва да бъде напълно свободен от знанието.”

"Ако може да видим един факт, без да изявяваме отношението си към него, тогава самият факт става много по-жив. Не само жив, но остава единствено фактът и нищо друго.Тогава той освобождава своята собствена енергия, която ни насочва в правилната посока."

"Няма път към истината. Тя не принадлежи нито на минало, нито на настояще – няма общо с протичането на времето. Цитатите на велики учители са повтаряне, а това не е истина. Истината е състояние на живот, което се проявява, когато умът не се стреми да разграничава, или да отличава себе си и да мисли за някакви постижения.
Умът, който се опитва нещо и се контролира за да постигне някаква цел, не е способен да докосне истината, тъй като преследва своята собствена проекция на цел. Независимо колко е благородна, тя е форма на себеобожаване."

„Паметта се проявява само когато преживяването не е пълно. Тя е утайка, резултат от предизвикателство, което не е осъзнато. Животът е процес на стимул и реакция. Стимулът винаги е нов, а реакцията винаги е стара, заради паметта. Реакцията, която е обусловена от миналото, не трябва да бъде дисциплинирана или преценявана, а да бъде осъзната. Така животът ще бъде постоянно нов и изпълващ. Това е възможно когато сърцето е пълно, но не с думи, неща и идеи. Паметта спира и идва любовта, в която всяко движение е новораждане.”

"Ние сме празни рафтове, ако не притежаваме. Ако не пълним живота си с обзавеждане, звуци, знания, това и онова. И този рафт вдига голяма врява, а тази врява ние наричаме живот и се радваме. Но когато се случи разрушение, излизане, тогава внезапно разкриваме себе си, такива, каквито сме - празен рафт, без особено значение."

„Авторитетът дава някакво чувство за сигурност, но който разбира смисъла на психичната революция трябва да бъде свободен от авторитети.

А възможно ли е да не разчитам на авторитета и на моя личен опит и преценка?

Моите преживявания са резултат на моите обусловености. Да, разчитането на тях ми дава чувството за сигурност, но това не реалността. Само в едно състояние може да съществува реалността – когато съзнанието е празно, свободно от миналото, преценката и всяка форма на външна или лична авторитетност.”

„Да живееш истински означава да си свободен. Но това не е свобода на избора или постъпките, тъй като те са ограничени от средата, обществото и т.н. (колкото и да не го осъзнаваме). Свободата няма нищо общо с това. Тя не е свобода от нещо, а свобода за себе си и в себе си.”

„Натрупаният опит

принадлежи на миналото,

а то обременява съзнанието.”

Софроний Сахаров (блажений старец)

„Пълнотата на снишението

предхожда пълнотата на съвършенството.”

„Винаги стой на ръба на бездната на отчаянието, а когато усетиш, че си на края на силите си, отстъпи малка крачка назад и пийни чаша чай.”

„Да се живее по християнски е невъзможно.

По християнски може само да се умира

в земната форма.”

„Бодърстването на ума и трезвостта на сърцето довеждат до онова, което на мнозина неопитни им се струва невероятно или преувеличено: човек открива в душата си наличието – и скрито, и явно – на всяко съществуващо зло, най-малкото като възможност, и действително вижда себе си...

Въпреки цялата тази мъчителност, това е безценно изживяване, понеже е пречистваш огън.”

„Какво става с човекът, който се превръща в покаяние? Той живее Истината вече не като продукт на мислите си, а като състояние на духа – фактът на самото битие.

Болката на собствената и цялата друга тленност разтваря вкамененото сърце, което свидетелства за безначалната Истина.”

„...В ония дни виждах другата Светлина, която проникваше тихо в сърцето ми и по чуден начин ми даваше да изпитвам състрадание и любов към всички, особено към по-суровите към мен. Светлината не ме напускаше през цялото време.

Една нощ при мен дойде отец Ювеналий, единственият ми съсед на етажа и ме попита за химните на св. Симеон Нови Богослов и нетварната светлина, за която той говори. До този момент аз не съм имал вътрешни въпроси за това явление, дадено ми свише и мисълта ми, устремена към Нога, не се връщаше към мен. За да отговоря на отец Ювеналий се замислих върху това, което ми се случва. Отговорих уклончиво, че не е за мене да съдя за опита на св. Симеон, но е възможно в своето благодатно състояние да е изпитвал благодатта като светлина.
Веднага след този разговор Светлината и любовта вече не бяха с мене.

Докато разговарях с Ювеналий не забелязах в себе си никакво трепване на гордост... и въпреки това!

Нямах чистота, бях се върнал в себе си.

Господ намери чудесен начин да ме смири, като ми взе Светлината! Слава Нему!”


„Във втората заповед - ‘Възлюби ближния си като себе си’ – думата ‘като’ посочва не толкова степента или мярата на любовта, колкото дълбоката онтологична общност на целия човешки род. По образа на тази любов се възстановява разрушеното от греха единосъщие на човешкия род, който преди греха е бил един Човек.”

„В основата на духовното израстване е мъчителното усещане за собствената нищета. Това съзнание е източник на молитвена енергия, то е и онази здрава основа, върху която се гради цялото здание на спасението ни, чак до върха.”

„Да, вярваме, че Бог ни е сътворил по свой образ и подобие. Но как да удържаме смирението и то да бъде мяра за живота ни?

За това помага съзнанието, горчивото наше съзнание, че не живеем в съответствие с Божия план, извикал ни за живот. Че с греха сме помрачили Божия образ в нас.

Ако живеем в покаяние, то няма как да има край. Появява се чувството, че болестта е неизлечима с наши сили. Имайте това предвид, за да не би някой да потъне в самоувереност. Съзнанието за божествения ни произход идва по съвсем друг начин – чрез покаяние и плач, с които сърцето ни достига онова състояние, в което сам Бог разказва за собствената си любов. Самият живот ни разкрива пътя. Ако сме наистина надарени от Бога – качествата ни не могат да породят гордост.“