25.03.2018 г.

Хайнрих Сузо



„Това, което може да те отведе до най-висшата истина, е вътрешното себеизоставяне.”



„Разбирането ти е нещо, от което е добре да се откажеш,
понеже само осъзнатото незнание е способно да разпознае истината.”



„Страданието е краткотрайна болка и дълготрайна радост.”



Бъдете усърдни и никога не си почивайте в някакво удовлетворение, докато не постигнете присъствието на вечността като свое собствено жизнено настояще. Това е възможно за човека в степента на неговата осъзната немощ.”



„В тъмнината, която се намира отвъд разграничаващия начин на съществуване, изчезва всяка множественост и душата губи всичко свое. Душата изчезва по отношение на своето собствено действие. Това е най-висшата цел и е мястото отвъд всички ограничения. Тук свършва самата душевност на всички души. И да изгубиш завинаги себе си е вечното блаженство.”



 
Та ти, ако си мъдър, убеди себе си, че смъртта може да те връхлети във всеки миг; защото животът ти е досъщ като този на кацнало на клон птиче, което във всеки миг може да се окаже в ноктите на сокола. Ето защо, уреди живота си по такъв начин, че да си готов винаги да гледаш очи в очи смъртта, така че, когато тя най-сетне дойде, ти да си добре подготвен, да си научил пътя и с радост да си отидеш от тук.”





Когато се откажеш от своята воля и от себе си самия, пази живота си и се пази свободен от всички творения, които могат да се превърнат в пречка за вечното ти спасение. Тогава ще бъдеш отведен заедно с Мен по кръстния път на страданията като някой, на когото предстои да умре и да няма повече допир с този свят.
Само онзи, който не е открил сладостта на плода, се оплаква, че кората му била горчива.”

13.03.2018 г.

Емили Дикинсън



997

Тук няма мигновен разпад –
фундаментално спиране.
Рушенето на този свят
е най-организирано.

В началото – забулен дух
под паяжина тленност,
огънат стълб и прешлен кух,
разяждане вродено.

Лукавият ни завеща
отмерено рушене,
а не внезапно. Гибелта
се случва постепенно.



947

Дочувам погребален звън –
„Душица на небето”.
Нима е тъй ужасно в Рая –
питам с интерес?

И нека се звъни навън –
„Душица на небето”,
твърдя, че трябва да узнаем
тази блага вест.



1544

Щом приживе не си видял Небето –
смъртта не ти го дава.
Съседите са Ангели, където
и да се настаняваш.



568

Напълно Любовта изучихме -
по странички, слова и звуци,
и с цялата велика Книга
прозрението ни приключи.

Ала взаимността в очите ни
невежество изографиса -
от детството ни по-божествено.
Един пред друг като дечица

опитахме да разтълкуваме
неосъзнатото от никой,
че мъдростта е тъй огромна,
а истината – многолика.



1695

Възможна е самотност в космоса,
самотност в океана,
или в смъртта, но всички просто са
подобни на събрание
в сравнение с една съществена
интимност от контрасти –
душа отдадена на себе си:
затворена безкрайност.


----------------
мои преводи

17.02.2018 г.

Томас Стърнз Елиът




„Това, за което сте мислили, че сте дошли
е само черупка, ципа от смисъл,
от която целта пониква, само след като бъде постигната. Ако бъде.

Вие не сте тук, за да бъдете свидетели,
за да придобиете знания, да задоволявате любопитство,
или да се отчитате.
Вие сте тук да коленичите,
понеже тук молитвата се сбъдва.”




„Да се намери пресечната точка
на безвременното с времето –
това е задача за светец.
Но всъщност не задача,
а нещо дарено и отнето –
с умирането приживе в любов,
с копнеж, себеотричане и жертва.”




„Развитието е заблуда, предубеждение,
подкрепяно от повърхностни представи за еволюция,
които са опитът за отхвърляне на миналото
в народните представи.

Разрушаващото време е, което ни пази.”
 



„Знанието налага схема
и подвежда,
защото всяка следваща минута
притежава своя нова схема.
Всяка минута е нова, изненадваща
преоценка на онова, което сме били.

Единствената мъдрост, която е възможно ние да придобием,
е мъдростта на смирението. Смирението е безкрайност.”




„Никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам.
Творчеството изисква постоянно отричане от собствената личност, в името на нещо по-значимо. Развитието на твореца е постоянна саможертва, постоянно заличаване на индивидуалността.”