Оскар Уайлд

"Има хора, които знаят всичко, и за съжаление това е всичко, което те знаят."

„Опитът няма никаква морална стойност. Той е само названието, което хората дават на своите грешки. Това, което той наистина доказва, е че нашето бъдеще ще прилича на миналото ни, и че грехът, който сме извършили с истинско отвращение, ще повтаряме многократно и с радост.”

„В своето отношение към човека съдбата никога не приключва сметките си.”

„Знамения не съществуват. Съдбата не изпраща предвестници. Тя е прекалено мъдра или прекалено безразлична за това.”

„Нещата, в които си напълно сигурен, никога не са верни. Това е фаталността на убедеността и поуката на любовта.”

“Всяка прекалена ангажираност с идеи за добро и зло показва ограничен интелект.”

„Никой в нищо не бива да взема страна. Иначе първо се разкриваш, после ставаш твърд и накрая прозаичен.”

“Всяка мисъл е безнравствена. Нейната същност е разрушението. Ако мислиш за нещо, унищожаваш го.”

„Интелектът сам по себе си е средство за преувеличение.”

„Умът на високообразования човек е нещо ужасно. Нещо като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, за които се иска по-висока цена от действителната им стойност.”

“Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него.”

„Където намериш едно оправдание за себе си, там ще намериш и стотици. И така ще си останеш такъв, какъвто си бил досега.

“Тайна на живота няма. Целта на живота, ако изобщо има, е непрестанно да се търсят Нови изкушения.”

(не да се изкушаваш наново, а изкушението да е ново, нищо от досегашните)

„Всички пътища водят към Р…

…азочарование.”

„Англия постигне едно: изобрети и утвърди Общественото мнение, което е опит да се организира невежеството на обществото и да се издигне до положението на физическа сила. Но на него винаги му е липсвала Мъдрост.”

„Образованието е нещо, което заслужава уважение, но е важно човек да си спомня от време на време, че нищо, което си струва да се знае, не може да бъде преподадено.”

„Учим хората как да помнят, а никога не ги учим как да се развиват. Никога не сме опитвали разгръщане на съзнанието.”

Емил Чоран

„Който успее да победи страха, може да се смята за безсмъртен.

Тъй като без страха, смъртта губи смисъла си. Начин да се избегне това чувство, е примирението.

Съществата, които не познават изобщо страха, са като птичките в небето – четат съдбата си в извивките на облаците.”

„Само безотговорните могат да повярват, че са свободни в действията си.”

“Всеки спомен е болестен симптом. Споменът е вид отрицание. Животът е чисто състояние.”

„Надяваш се, че ще спасиш името си, когато не можеш да спасиш душата си.”

“Има нещо вълнуващо в припадъците на светците. Те доказват, че откровенията не могат да се посрещнат вертикално, че не  можем да останем изправени.”

„Да имаш мисли, означава да престанеш да благоговееш. Означава да се бунтуваш срещу тайнството, да провъзгласиш несъстоятелното.”

„Ние сме роби и си оставаме роби, докато не се излекуваме от манията си да се надяваме.”


„Животът, това е кичът на материята.”

„Като един истински иконоборец и аз разруших своите идоли, за да принасям жертва на техните отломки.”

„Казват, че събитията били тумори на времето.”

Съществува ли насилие над жени (или психология на еманципацията)

Лично аз не мога да приема физическата агресия под каквато и да е форма. Ако стана свидетел на нещо такова, изпадам в някакъв вътрешен бяс. Моята нетолерантност не се дължи толкова на причинените щети у пострадалия, а на подживотинската безсъзнателност, проявена от същество, което си мисли, че е продукт на еволюция. Тази безсъзнателност обаче в никакъв случай не е едностранна, тя е изява на цялостното ни състояние на съзнание и на природата на взаимоотношенията ни изобщо.

Ние сме свикнали да определяме по инерция мъжа и жената за различни полове, без достатъчно добре да си даваме сметка, че с това обозначаваме различен тип полярност – физиологична и психологическа. Най-общо, както във физиката, така и във философията, като мъжки се отбелязва отдаващият (излъчващият) плюс, а като женски – приемащият минус. В психологически план различните полове имат различни начини на мислене, на чувстване и на взаимодействие между мисълта и чувството. От тук произлизат разнообразни качества, които можем условно да определим като мъжки или женски. Именно тези качества са очертали и социалните роли на индивидите в семейство и обществото, като обаче тези роли отдавна са изкривени.

За целта на настоящата публикация е достатъчно да обърнем внимание на онова, което наричаме авторитетност. Авторитетът, както сме свикнали да го разбираме, е символ на мъжествеността. Той е и форма на демонстративност, на отношение към заобикалящата среда, съдържа в себе си висока доза неосъзнатост и с това си остава мъжко свойство. За един мъж е необходимо да се чувства авторитетно и реално погледнато именно това му дава усещането, че е мъж. По отношение на позицията му в общността и в дома, това не е недостатък, само по себе си, а е точно назначението и ролята му.

Както обаче всички ще се съгласим, от доста време насам жената се надпреварва с мъжа за авторитетност. Тя е решила, че нейната роля в този двуполюсен свят е неуважителна, поради което има нужда от друг вид признание, от друг вид ореол, а именно – от глупавото мъжко усещане за привидна значимост. В тази надпревара за „глава на семейство”, за „водач на глутницата”, жената използва всякакви инструменти за дискредитиране авторитета на мъжа, като например подигравки, подмятания, мърморене, показвайки пренебрежително отношение както с думи, така и с действия.

В резултат на това мъжът, чиято мъжественост бива оспорвана, губи почва под краката си, губи усещането за своята полярност и бива неосъзнато принуден да използва някакъв компенсаторен механизъм. Човек не е толкова сложно същество и е ясно, че в подобни случаи бива освободена неговата агресия. А начинът на проявяване на тази агресия е въпрос на себеобузданост.

С изразеното до момента не се опитвам да прехвърля върху жените чувство за вина, тъй като във взаимоотношенията ни няма никой, който да не носи отговорност. Само намеквам за необходмостта от повече съзнателност, за повече внимание. Всичко се дължи на липсата на любов, а тя е резултат от хиперегоцентрираността на съвременния човек. Това, което днес наричаме любов, може да е привързаност, желание, форма на зависимост, но именно поради твърде личния характер, то не е любов. Партньорските взаимоотношения са едно споразумение за взаимни претенции и задоволяване на животинския нагон. И в много голяма степен за това е отговорна загубата на женското – както у жените, така и у мъжете. А тя се дължи на изместването на вниманието ни към външните неща.

Жената е уютът. От него произлизат нежността, красотата и т. н. (днешната красота не е истинска красота, а демонстративна, тоест мъжка). В славянската етимология на думата семейство се съдържа както значението на общия корен (едно семе), така и значението на създаването на нещо ново (семц – млад член) и на нещо единно (съм). В тази единност, според типичната си полярност, мъжът е следвало да бъде лицето, тялото, а жената – душата. Той да е въшно-движещата сила, а тя – същинският извор на тази сила (раждащата тишина). Но именно поради това, че сме започнали да отдаваме значение на външното и да губим от поглед вътрешното, авторитетът е останал единственото, за което да се държим. Жената е поискала и е започнала да става мъж. А двама самци не се понасят, винаги се стига до физически сблъсък, за да се определи водачът на „семейството”, където определяща е грубата сила. Мъжът никога не би посегнал на жената, той е предизвикан и напада мъжа в нея.

Накрая печели грозното и глупавото. За да затвърди липсата на любов. Липсата на живот.

(Тъй като ще има много несъгласни с изложеното, препоръчвам повторно, но внимателно и обмислящо прочитане :) )