из "Утаяване на естеството"

 

"Макар да ги храним

с гранулите на суетата,

ние сме домашните любимци

на огледалата.

---------------------------------------------

Единственото нещо, което постига усъвършенстването,

е да разширява измамния обсег на несъвършенството.

---------------------------------------------

Който има очи да вижда

и уши да чува,

нека не го съблазняват!

---------------------------------------------

Откъснах се от смисъла,

за да му дам пространство.

---------------------------------------------

Пътят ти е животът.

Животът е състояние на възприемчивост.

Знанието не помага,

тъй като е отказ от възприемчивост.

---------------------------------------------

Доживотен затвор ли?!

Назовават го тяло, Опитаха

да избягат нагоре,

оковани от своята психика.

---------------------------------------------

Човекът е винаги роб

на представата си за свобода.

---------------------------------------------

Не вярвам на вътрешния си глас,

защото нещата и без гласове се случват.

---------------------------------------------

Всичко е такова,

каквото не би могло

да не бъде.

---------------------------------------------

За да стигнеш до себе си –

трябва да тръгнеш към Началото.

За да тръгнеш към Началото –

трябва да се откажеш от себе си."

Джордано Бруно

 

„Всяко същество е безсмъртно дотолкова, доколкото отразява великото единство. Но нещата са временни и нетрайни, понеже са се отделили в себе си, разграничени от останалото, а с това и отдалечени от единството.“


„Във всяко нещо е включено като зародиш всичко...
С това безкрайността не е само пространствена безпределност, но и безмерна дълбочинност. Така и най-малкото нещо е образ на вселената, нейна възможност и проявление, а природата – това е опредметеният бог.“


“Към съвършенството, ако е съвършенство, не може да бъде добавено нищо. Затова ако нещо от съвършенството присъства у човек, показател за това ще е неговата воля не може да пожелае нищо.“


“Разума, създаден да решава големите и трудни проблеми, са натоварили с дребните поръчки на живота, а важните – са изоставили на течението на инстинктите… С тялото си човекът е вещ между вещите, с телесността не можем да бъдем близо до вечното.”


„Природата на нещата е неизчерпаема. Но макар и да съществува едно Начало, то се проявява по различни начини. То е като една невидима среда, в която нещата се къпят – затова и онова, което се намира някъде си, в безкрая, е също и тук, около и вътре в нас. Вселената пулсира във всяка тревичка. Казват, че е скрита, но аз казвам, че тя е в постоянен процес на разкриване. Но е толкова неизчерпаема, че няма как една форма да я изяви напълно.”


„Човешките изрази, понятия и думи са само аналогии и сравнения. С подобна рибарска мрежа трудно може да бъде уловена истината. Могат да се хванат само ограничени неща, но не и онова, което е над всички граници и предели – върховното и абсолютно единство."


„Хората не спорят за да намерят истината, нито защото я търсят поне, а само за да се покажат като по-ерудирани и стабилни от ония, които поддържат друга позиция.”


„Умолявам ви, нека отхвърлим класиката, традиционното, вярата и авторитетите. Нека започнем наново, съмнявайки се във всичко, което смятаме за установено.”


„Ако към висша цел съм си разтворил аз крилата,
то с повечето облаци, останали в нозете,
все повече предавам себе си на ветровете,
отвърнат от земята, устремен към небесата.“
 

Ян Амос Коменски

 

„Ако искаме да служим, ние трябва да имаме благочестие за Бога, нравственост за ближните и знание за себе си.

Нещастие е разделянето на тези три неща, когато те не образуват здраво единство. Знанието трябва да се съедини не с разпуснатост, а с добродетел и тогава едното увеличава блясъка на другото. А дето към тях се присъедини истинно благочестие, там настава съвършенство. Защото страхът господен е начало и край на мъдростта.“

 

 

„Понеже при тази развала на света и природата ние никога няма да стигнем там, гдето би трябвало да стигнем, и понеже, ако напреднем малко, тази същата извратена плът лесно ще потъне в самоизмама и духовна гордост, от това следва голяма опасност за нашето спасение – всички християни трябва своевременно да се научат, че нашите добри стремежи и дела поради несъвършенството си са нищо, ако не ни помогне със своето съвършенство Христос. Към него трябва да се обръщаме и само на него да се уповаваме, единственият начинател и завършител на нашата вяра, надежда, любов и спасение.“

 

 

„Тогава попадали в примката само онези, чието сърце било безумно, а сега и най-мъдрите могат да бъдат увлечени. Тогава идолите били само творения на човешки ръце, сега са творения на човешкия дух. Тогава блясъкът на златото и среброто заслепявал очите, сега атрактивността на плътската мъдрост заслепява духа.“

 

 

„Ако не си способен да спасиш себе си, то просто се напусни, полагайки грижи единствено за това – да не изгубиш Бога.“