18.09.2011 г.

пак за търсенето

Факт (както механичен, така и психичен) -
движението по различни пътища към една и съща цел води до различен резултат при достигането и.
Рационализацията е очевидна.
Психически, става въпрос за възприятия, които още в постановката са заложени като различни – щом подходът към целта е различен.
Физически е същото – реалността на целта, която е свързана с всяка друга реалност, се моделира също от характера на подстъпите към нея. Различният път още в началото предполага дори различната цел, защото колкото и да е идентична като обект, най-малкото нееднаквостта на посоката към нея определя допълнителни различия в характеристиките и.
То, малко става неясно кое е физика и кое психология, ама кой ни е виновен на човечетата, че фрагментираме всичко и после само счупените парченца можем да наблюдаваме, поотделно.
И сега, пак –
Факт (както механичен, така и психичен) -
движението по различни пътища към една и съща цел води до различен резултат при достигането и (ще рече – различна цел).

11.09.2011 г.

Виолета Христова

НАРИЧАТ МЕ ПЪТЕКАТА,
а всъщност
водата е превърнала кръвта ми
в световен океан от безразличие.
Млъкнах
и сега е песента,
есенно помръдване на устните.

И изглеждам все така запътена
и запъхтяна към онези хълмове.
Съдбата ли се случва, или въздухът
отчаяно си търси пръстите...

Цветът напомня, стъпките напират.
И като вик от няколко причини,
сърцето ми се къса и се пълни,
губи и отчаяно намира...

Защото всяка есен е безсмъртна,
и има нещо важно в листопада -
златна светлина и милосърдие -
на път за ада...

Да наречем сърцето нещо друго,
нима са важни думите дотолкова,
че можеш да ги спираш и избираш...
като посока
и като награда...


______________________________

“БЛАЖЕН Е, КОЙТО НЕ ОЧАКВА”,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...

Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи,
чете различни знаци
и в празнодумие не пада...
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.


------------------------------

из "Другата Стая", изд. "Захари Стоянов", УИ „Св.Кл.Охридски”, София, 2005


------------------------------
Виолета Христова 2

Виолета Христова 3

9.09.2011 г.

Гьоте

Приел един единствен порив
друг никога недей познава!
В гърдите две души се борят
и всяка се разграничава.
Едната за света се враства
и впива корени дълбоко.
А другата – в покой, безстрастно
се вдига над пръстта, високо!