Шантидева

 "Колкото радост има на света -

всичката идва от желанието за общо благоденствие.
Колкото страдание има на света -
всичкото идва от желанието за лично благоденствие."

„Лекарството против тъмнината на концептуалното съзнание, както и против тъмнината на познаваемото, е съзерцанието на пустотата. Дори и в света на кръговрата съзерцанието на пустотата освобождава от двете крайности на желанието за щастие и страха от нещастие.“

”Удоволствието от прославата е детинщина.

Завиждам на онези, които имат нужните за прослава качества,

но издигането им е било разрушено.

Онези, които са заети да ме хулят,

са онези, които най-добре ме предпазват

от пропадане.

Тъй като аз обичам свободата,

нямам нужда да се обвързвам с желание за успех.

Хората, които ми причиняват страдание,

са също толкова полезни, колкото будите, които ме благославят.“

„Всички демони могат да бъдат вързани
само с обуздаването на собствения ум.
Инструментите, които се използват в ада
и цялата нажежена негова земя
са плодовете на необуздания ум, както е казал и Буда.
Във всички сфери на обитаване
единственото страшно нещо е моят ум.“

“Понеже аз и другите сме равни
в желанието си да сме добре,
тогава няма причина аз да мисля единствено за себе си.
Няма един притежател на страданията
и няма разлика между моите и чуждите.
Ако работя в името на другите,
самият аз не съм нищо необикновено
и тъй като съм удовлетворен от направеното добро
нямам на каква отплата да се надявам.
От всички наоколо е изграден и моят Аз,
затова е ясно, че моят Аз принадлежи на всички.
Да разменяш себе си за другите е свещена тайна
и дава най-добрата защита.
А използвам ли другите за свои цели,
то бивам несъзнателно поробен.“

„Заразен от мрака на представата за себе си,

аз бивам доведен до нисше съществуване.
Самонадеяността разрушава триумфа на живота
и така ставаме роби, които се хранят с отпадъци.“

„Онова, което се нарича праматерия
и онова, което се нарича изначална същност –
след като те не са сътворени,
значи няма как да се появят пред някого,
който е решил, че иска да ги притежава.
 
След като същността е неизменна,
как биха могли да ѝ повлияят нечии действия?
Между тези неща няма никаква връзка.
 
Тогава се оказва, че всичко наоколо се управлява
от съвсем различни от същността фактори,
а те на свой ред се управляват от други.
Нищо не е самостоятелно,
а не би могло тогава и аз да съм от нещо конкретно недоволен,
особено като се има предвид, че явленията
са по-скоро привидения.“

„Има ли още нещо за казване?

Невръстните работят за своята полза,

пробудените работят за общата полза.

 

Ако не разменя своето лично щастие

за страданието на другите,

няма да се пробудя,

а дори и в света на заблудата
няма да изпитам радост.”

„Ако достатъчно силно желаеш нещо, ще го получиш. Откажеш ли се обаче от самото желание, нещата сами ще дойдат при теб.“

“Който желае да се избави от страданието, със самото си желание се движи в обратна посока. Който иска да постигне щастието, с това свое собствено невежество го унищожава като свой най-голям враг.”

„Щом всички злини, страхове и страдания на света
произлизат от упованието в себе си –
защо ми е такъв зъл дух.”

Атанас Далчев

 "Мнозина виждат в паметта залог за нашето безсмъртие. Аз, обратно, виждам в нея свидетелство за нашата преходност.
Всеки спомен ми спомня за изгубеното, вместо да ми го върне. Затова не обичам старите познанства и избягвам да отивам на места, дето съм бил някога; това ми напомня отиване на гробища.
И дълбоко негодувам в себе си, като гледам как хората се съгласяват да заменят живота си с някакво безсмъртие в паметта на потомството."


„Аз не разбирам това желание у хората да заглаждат грешките си, да се връщат на старите решения и да опошляват всичко. Човек трябва да знае, че всяка минута е неповторима и той решава веднъж завинаги. Необходимо е да има неща непоправими. Инак животът би се превърнал в обиден фарс.“


„Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.“


„Да можеш да бъдеш последен, е необходимо, види се, не по-малко мъжество отколкото да бъдеш пръв.“


„От момента, когато се намеси съзнанието, естествеността е вече невъзможна.“


„Мъдростта е по-скоро безсилие, отколкото опит. Или и едното, и другото – констатирано безсилие.“


„Прекланям се пред мъчениците. Не обичам героите.“


„Оптимизмът е понятие от областта на пропагандата.“


„Увеличавайки се, количеството се превръща в по-голямо количеството. Само като се намали и следователно се самоотрече, то неусетно се превръща в качество.“


„Всяко силно чувство е суеверно.“


„Богатите със събития епохи са повърхностни. От много преживявания хората нямат пространство за вдълбочаване.“


„Всеки, който търси успех, прави не това, което иска, а което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние, всъщност той е повлияният.“


"Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре."


„Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.”


„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира че огънят и страстите на лятото са направили това.”


„Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си – гладни –
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.“

Св. Филарет Московски

 

 
„За да не попречат недостатъците на ближния на твоята любов, повикай на помощ смирението. И да нямаш жива любов у себе си, приложи послушание към заповедта да се обичаме. Бог ще види подвига на послушанието ти и ще ти дари радостта на любовта, а чрез нея и съвършенството на доброто.“

„Смирението е солта на добродетелта. Както солта дава вкус на храната, тъй и смирението придава съвършенство на добродетелта. Без сол храната бързо се разваля, а без смирението добродетелта се покварява и погива от гордост, тщеславие, нетърпение.“

„Да види невидимите, но истински грехове, понякога пречат на човека видимите, но мними добродетели.“

"Господи, аз не зная какво да искам от теб.
Ти Едничък знаеш, какво ми е потребно.
Ти ме обичаш повече, отколкото аз умея да обичам себе си.
Отче!
Дай на Твоя раб това, което аз сам не умея да искам.
Не дръзвам да прося нито кръст, нито утеха - само стоя пред Теб.
За Теб сърцето ми е открито.
Ти виждаш моите нужди, които самият аз не съзнавам.
Виж и постъпи с мен според Твоята милост:
накажи ме,
изцели ме,
смири ме,
въздигни ме.
Благоговея и безмълствам пред Твоята свята воля
и пред Твоя непостижим за мен промисъл.
Готов съм на саможертва, предавам се всецяло на Тебе.
Нямам друго желание, освен да върша Твоята свята воля.
Научи ме да се моля!

Амин."