Дали е толкова просто: "Мислим, енергията ни следва нашите мисли и те стават неща", които после трябва да отглеждаме и храним, а те растат и ни правят все по-зависими от самите тях. Това ли е свобода?
Самата мисъл е плод на ограниченията и границите, защото тя е финоматериална форма, излъчвана от друга форма, притежаваща творчески сили според одушевеността си. Мисълта се ражда за да достига до нещо, а липсата на ограничения би означавала пълнота и слятост...
Но ние наистина създаваме своята реалност...
в която отдавна сме се заключили.
Именно по силата на своята необективност, тя е липса на свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар