16.08.2010 г.

Ентропия

Ентропията не е нещо по-различно от потенциалната енергия на някаква частичка, която е обратнопропорционална на кинетичната. И ако се замислим, това въобще не са различни сили, а само различно впрягане, различна посока (навън или навътре). Редът е изява на определени възможности. Безредието е с по-ниско ниво на изява, кристализация, уплътняване и т.н., поради което с по-голям брой възможности за евентуална изява. Така стигаме до теоретичния извод, че тоталният хаос би било единственото начало на евентуалното всичко. Точно както ако бе възможно една частица да достигне до абсолютен кинетичен покой, това би означавало, че притежава безкрайна честота на собствено трептене, което пък ще рече, че тя е навсякъде едновременно.

4 коментара:

  1. Нина Димитрова7 септември 2010 г. в 6:36

    "...притежава безкрайна честота на собствено трептене, което пък ще рече, че тя е навсякъде едновременно."

    Красиво и ясно изказано.
    Тогава тази частичка е непознаваема за нас. Невидима.(Ние сме "потопени" в нея) До достигане на безкрайната честота на нашето трептене.

    ОтговорИзтриване
  2. За частичката е така.
    А за безкрайната честота в нас - нея си я има и достигането не е чрез повишаване на личните вибрации, тъй като нашата субстанциалност си има честотна лента, в която би могла да разгърне потенциала си. Нататък - не.
    Достигането е чрез преместване на акцента, чрез загърбване на грубото, което искаме да изфиним и потъване отвъд него, преодолявайки себе си.
    Не можем от периферията да нправим център, колкото и да я бутаме със сила навътре. Но когато преминем през нейната мембрана (пускайки отношението си към нея), ще потънем, към...

    ...май звуче неясно...

    ОтговорИзтриване
  3. Осмислих го!

    Потъване...
    Ти докосвал ли си се, усещал ли си, тази мембрана?

    Повърхностното напрежение на водата е голяма сила за една мравчица... А ние едва я усещаме...

    ОтговорИзтриване