9.09.2010 г.

Светът

Психология:
Всяка една индивидуална психична система формира формите в себе си чрез взаимодействието със средата. Според начина, по който е оформила себе си, в нея съществуват определени пропускателни и блокиращи характеристики. Това наистина е индивидуалност, но оформена в миналите изяви на този непрекъснат процес - посредством тези пропускателни и блокиращи характеристики се осъществява специфичния обмен между индивидуалната психична система и средата, която наричаме колективно подсъзнание. В това колективно подсъзнание, натрупани през хилядолетията, реално съществуват всякакви и най-разнообразни психични форми, но въпреки всичко то е една затворена система. Човешката психика притежава своите сензорни възприятия по отношение на тази система - за нея тя представлява света. Но това са всички вече съществуващи модели и нямат нищо общо с обективната реалност. Всяка психична форма образно се храни от зареждането на индивидуалните психики, които са обвързани с нея. Така тя нараства и се сгъстява и придобива все по-голяма осезателност, като по този начин притиска и неподчинените и до този момент психики, които в един определен момент са длъжни да я приемат за действителност, било то и "въображаема". В интерес на истината, разграничавайки се от телесната сетивност, за психическата такава няма никаква разлика между въображение и действителност - те все са възприятие. А по описания начин се създават и боговете на този свят и всичко останало.

Физика:
Айнщайн отдавна доказа, че материя и енергия са едно и също нещо, само с различна степен на плътност. След него обаче науката се разви още, поне до настоящите си задънени улици. Но някои неща са изяснени и емпирично установени. Как се създават форми и материя? Всичко е материя, но ние наричаме така само онази, която е придобила някакъв праг на плътността си, за да можем да я възприемем чрез сетивата си. Физиката говори първо за едно квантово поле, където е установено, че всичко съществува в потенциал. Някъде го наричат и поле на физичния вакуум, защото се установява, че при енергиен стимул изведнъж от нищото се раждат частица и античастица, които до този момент са съществували в състояние на предварителна или перманентна анихилация. Така се установява едно поле на равните потенциали, от което е възможно да тръгнат всякакви процеси. От там обаче не тръгват всякакви процеси, защото зареденостите, които може това поле да приеме, очевидно не биха могли да бъдат всякакви. Затова следващата степен на проявеност на материята образно се нарича поле на вероятностите, където пак всичко съществува в потенциал, но вече с различна потентност. Така са започнали да се оформят зачатъците на формите, в съответните локални уплътнявания. Заради това поле физиката индикира, че всъщност не съществуват дефиниции, а само вероятности, без закони. Просто онези неща, които ние наричаме "невъзможност", са възможни, но с изключително малка вероятност за проявление. А тези локални плътности на вероятностите продължават да събират енергия, докато в един момент не се уплътнят достатъчно, за да се проявят в света на явленията, вече като "ортодоксална" материя.
До известна степен човешкото съзнание кореспондира с полето на вероятностите, където формите вече придобиват фииноматериални очертания и едновременно то е подчинено на тях (осезавайки само тях), но също и ги захранва чрез своето внимание, насоченост, мисли и т.н (това са енергийните стимули). Получава се един затворен кръг, в който всички системи се оказват подчинени на вече оформените условия.
Това е същото, като описаното с колективното подсъзнание.

Това, което наричаме свят, е създадено от хората. Те и то взаимно се отразяват. Човекът няма възможност да пробие отвъд този самозатворил се свят, където евентуално би могъл да се влее в онова, което е чист Живот, или Истина, или Бог. Той си има съответните психични форми във "фините" нива на колективното подсъзнание, на които ще лепне тези имена и те ще отговарят на изискванията му за тях, според индивидуалните особености на съзнанието му.
И това е действителност.
Но не и обективна реалност.
И нищо общо с Истината...

15 коментара:

  1. Нина Димитрова9 септември 2010 г. в 13:36

    "Според начина, по който е оформила себе си..." - кое определя този начин, къде е първичността на този модел?!

    "...при енергиен стимул изведнъж от нищото..." - кое/как се/ поражда този стимул?!

    Мога да кажа, че го проумях, но би могло да се каже, че си "лепвам име". Горчи, това осъзнавана, опустява се от него, но вещае и освобождаване.

    Мембраната...

    ОтговорИзтриване
  2. Процесът бе представен като затворен. "Начинът" беше описан по-нататък. Просто посочвах даден момент от него, чийто отрязък не бих могъл да опиша по друг начин, но колелото е все същото. Това е и проблемът. :)
    Както и това, че в тази постановка липсва именно първичността.

    От някъде все се пръкваме, за да започнем да бъркаме, но започнем ли да бъркаме, вече се самопръкваме сбъркани. :D

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  5. Ако познаваме самите идеи - като субстанциалност, произход и т.н. техните определения ще изгубят смисъла си.
    Дали една идея е християнска, или не - представлява все същата рамка, същата привързаност, същите отношения, в които няма нищо освобождаващо (извън всеки религиозен контекст).

    ОтговорИзтриване
  6. А как се вмества това в учението на Богомилите, които казват, че това, което наричаме свят, е сътворено от Бог, макар и Сатана да живее в него?

    ОтговорИзтриване
  7. Не,
    богомилите казват, че това, което наричаме свят,
    е сътворено от Сатана - за справка "Interrogatio Johannis".

    ОтговорИзтриване
  8. Не много добър превод на каркасонската версия на "Тайната вечеря" можеш да намериш в книгата "Последните еретици" - на български само там. Няма как да ти цитирам едно-две изречение, защото в тях няма да има нищо. Целият апокриф е от няколко страници, а от около седмица вече би могъл да го намериш дори в нета (на бг), само потърси.
    Ето ти и частта от безценния труд на академик Йордан Иванов:
    http://www.promacedonia.org/ji/ji_1a_1.htm

    ОтговорИзтриване
  9. Абе Каркасонския ръкопис е доста съмнителен. Според него човек няма душа, а някаква частичка от паднали ангели. Доста подозирам, че официалната църква тогава го е съчинила да дискредитира Богомилите и спре проникването им в Западна Европа. В книгата на Антон Глогов, която се базира на два писмени източника на Богомилите от 15 и 16 век, както и на други, има интересен цитат:

    4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола). Всъщност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са сътворени от силата на сътворението, на която не придаваме никакъв человечески или животински образ, в каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото възкресение представляват своите богове или своите противобогове.

    Той ме кара да вярвам, че нещата в Каркасонския ръкопис са били част от кампания на църквата за дезинформация. Ама знае ли човек. Няма как нещо да е вярно базирано на 1-2 източника само :)

    ОтговорИзтриване
  10. Още нещо интересно по въпроса дали Сатана е създал света ни от тук:
    http://imperia.lirik.ru/index.php/content/view/3/20/

    След като разказват мрачни детайли от ежедневието на богомилите, днешните автори обикновено съобщават, че те били използвали само една единствена молитва – Отче наш. Това се прави по инерция, защото никой от тях не си дава труда да забележи, че този факт поставя под съмнение основната “научна” класификация: че вярата на богомилите е дуалистична.
    Наистина, нека да видим какво изразява “Отче наш”.
    “Отче наш, който Си на небето …” – е започвал любимата си молитва богомилът. Обръщението в нея е към един-единствен бог, християнския Бог, и обръщение към някакъв друг бог в нея изобщо няма до самия й край; няма и намек за такъв. “Да се свети името Ти, да бъде волята Ти, да бъде царството Ти както на небето, така и на земята” – молил се е богомилът. С други думи, всичко – за християнския Бог! “Хлябът наш насъщен който ни даваш всеки ден…” Излиза, че хлябът се дава на хората от християнския Бог, или по Неговата воля. И съвсем не от някакъв “Бог на злото”, какъвто приписват на богомилите. Така очевидно пада лъжата, че уж според тях целият материален свят бил творение на “Бога на злото”. “И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия” – завършва “Отче наш”. Даже изкушението на богомилите е ставало по Божията воля! От единствения християнски Бог, а не от приписвания им “бог на злото” е зависело и избавлението им от “лукавия”, т.е. от сатаната.

    ОтговорИзтриване
  11. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  12. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  13. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  14. Ангелите символизират точно определени душевни принципи.
    Умереният дуализъм и гностицизма са много по-сериозни и символно психологични, за да приемаме буквално представянето им.
    15-16 век звучат достатъчно небогомилски, но книжлето на Антон Глогов, лично на мен - още повече...

    ОтговорИзтриване