Друидите

„Келти” е нарицание, въведено от гърците, с което са наричали северните племена. Всеобщата му употреба обаче е на възраст от няколко века.
Както според някои антични източници, така и според най-големия гаелски историк – Амедей Тиери, културата е образувана от смесването на примитивните галски племена с приходящи потоци кимрийци, населявали черноморието, вероятно и Балканския полуостров. По този повод е интересна връзката, според редица гръцки автори, между Питагор и друидите, като едни смятат, че последните са били ученици, а други - учители на Питагор. И в двата случая обаче, като посредник е представян Залмоксис – тракийският полубог. Това на свой ред основателно ни замисля, дали първообразът на бардовете не е самият Орфей.
Сред археологическото наследство на гелската култура се намира и лунно-слънчев календар, с над трихилядолетна история, който според изследователите показва недвусмислен паралел с ведическата астрология.
И споменавайки близостта на тези традиции е недопустимо да пропуснем подозрителната връзка в съдържанията и морфологията на някои особено значими думи, като например boudi или budh, налични във всички разклонения на келтската езикова група, които означават проявлението на битието, провидението, манифестацията и др.
Думата „друид” вероятно идва от ирландските думи за дъб (а „дъб” означава – древен) „друи” и управник - „уид”. На келтския език гелик обаче, думата означава Маг.

Първият исторически документ, който споменава (но само споменава) друидите е „Магията”, погрешно приписван на Аристотел (който все пак е споменавал галската култура). Античните основни източници са на Цезар, Цицерон и Плиний Стари, които най-вероятно пък са имали един общ източник, но понастоящем изгубен.
Във връзка с друидите е по-интересно да прескочим чак до 1136 г., когато епископ Галфрид Монмутски (бенедиктинец) написва „История на британските крале”. Той обявява, че е използвал древен извор на галски език, за чието съществуване няма реално доказателства. Според него Брут, наследник на бретонците и правнук на Еней, пристигнал на острова за да основе нова Троя (бъдещия Лондон). Тук се появява Артур, защитник от народите с некелтски произход. От тази история водят началото си поредица келтски поеми и романи, а трубадурът Робер дьо Борон превръща поета-войн Мирдин в известния вълшебник Мерлин, който оттук нататък е неразривно свързан с представата за друидите. Разбира се, Робер може да е имал и други източници и въобще не е задължително, те да са академични. :)

Сред интересите на друидите са били географията, естествознанието, пантеизмът, астрологията и разбира се – медицината. Желателно е било всеки друид да си има градинка, в която да отглежда определени билки. В лечебните си практики са използвали често и магнетизма.
Тайните на мистериите не са били записвани, а са предавани лично на подготвените да ги приемат. В общността са съществували три степени - Оват, Бард и Друид. Оватът е бил гост, поканен поради добродетелите си или научните знания и е носил зелени дрехи, като символ на образованието.
Бардовете са носили светлосини роби, олицетворяващи хармонията на небето. Те са изучавали двадесетте хиляди стиха на друидската свещена поезия. Обикновено именно бардовете са обучавали подготвящите се.
Третата степен – Друидите, са обличали бяло расо и са се занимавали само с духовни дела.
Друидите са вярвали в съществуването на три свята, като човеците обитават средния, който е просто свят, а над него има свят на щастието и под него – на нещастието. Според скандинавските друиди е съществувала и деветорна подредба на световете - 1. Асгард - Небесно царство; 2. Алфхейм - свят на светлината и добрите елфи; 3. Нилфхейм - северен свят на студа; 4. Йоунхейм - източен свят на великаните; 6. Ванахейм - западен свят на крилете; 7. Муспелхейм - южен свят на огъна; 8. Сварталфхейм - свят на тъмните елфи, живеещи под земята; 9. Хелхейм - най-ниския свят на смъртта и тъмнината.
Човекът понякога преминава от свят в свят, за наказание, награда или пречистване. Според тях в нашия свят доброто и злото са така балансирани, че всеки човек може спокойно да избере едното или другото. Една от основните им концепции е била за метемпсихозата (прераждането), целта на която била да събере добрите свойства на съществото, да натрупа познание за всички неща и накрая да пребори злото. Познанието се е разделяло на три вида – за природата на нещо, за предназначението му и за въздействието му върху останалите неща. Според друидите някога ще бъдат спасени всички хора, но голяма част от тях ще се наложи да се връщат безброй пъти, за да преодолеят вроденото зло на собствената си природа.
Пукването на зората в двадесет и петия ден на месец Декември е олицетворявало раждането на Слънчевия Бог, чиято майка е девица.
Най-почитаните символи са били Т-образният кръст и змията.
Друидите са използвали своя любим дъб, за да направят първо лична връзка с него и после да потънат към душата на природата и да се слеят с нея. Думата „друи”, означаваща дъба е имала и значение на „зная”.