бяг

Всичко е движение.
Всеки бяг, обаче, е насочен единствено към покоя.
Всяко неспокойство, обективно погледнато, представлява търсене на спокойствие.
В света на формите, динамиката на всяка една е предизвикана от сили, външни за нея. И задвижването на всяка форма, под въздействието на съответните сили, се стреми физически към излизане от обхвата на въздействието им. Това е движението на формите.
Съществува и един друг вид движение, наречен трансформация, който представлява същото, но иницииран от сили, по-скоро вътрешни за формите, съответно предизвикващи малко по-друг вид движение. Но винаги, крайна цел на всяко едно движение, е покоят. А крайната цел, по презумпция, е началната причина (доколкото разумът е в състояние да се пресегне до тях).
В света на психичните форми тези зависимости са малко по-непроследими, тъй като човек е създал своята лична затвореност, невъзприемчивост към чистата действителност и ограничена възможност за асимилация. Поради тях неговото лутане към покоя е свързано с далечни проекции, като частни удовлетворения и егоцентричност. Именно поради тази си несъзнателност, човек е принуден да не постига нищо по пътя си, докато сам не разбере истинската посока и не я поеме.
Всичко, което не е покой, в даден момент се изхабява. Всичко започнало свършва.
Само покоят е вечен и това е най-висшето благо на сътворените неща.