Мъглата на миналото е тъмна и можеш да различаваш отблясъци.
Мъглата на бъдещето е светла и можеш да различаваш сенки.
Но започнеш ли да се взираш в тях, превръщаш настоящето в
мъгла.
И тъй като е нито светла, нито тъмна, ти не знаеш къде се
намираш.
А всъщност, само мъглата има нужда от различаване, за да се
утвърждава.
Ясният поглед служи за да вървиш, а не да се страхуваш от
сенки, или да преследваш светлини.
И този Гордиев възел--сковаващия страх и привличащата светлина--с какво може да се разсече?
ОтговорИзтриванеС елементарно спокойствие. То обаче е резултат от осъзнаване. То обаче е отвъд личността... Когато спре да ни бъде фокус (човешкото съзнание не знае какво е това), тогава... Но това не означава да се фокусираш върху друго, примерно - стремеж към мъдрост. Точно това е фокусът на личността. Но всичко, което тя си прибави, е илюзорно и краткотрайно. Затова е естествено да не и се обръща толкова внимание. Тогава е естествено спокойствието. Тогава страхът е несъвместим с човека.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриване