"Човек трябва да се държи в
тоя свят така, сякаш е мъртъв...
Природата не разрушава нищо, без да
се отплати за него с нещо по-добро...
Битието е първото име. Всичко
ущърбно е отпадналост от битието...
Ние превъзнасяме смъртта, за да ни
пренесе в едно битие, което е по-добро от живота – битие, в което живее самият
живот, където от битието тръгва живота. Човекът трябва да се отдаде доброволно
на смъртта и да умре, за да му бъде отредено по-добро битие...
Ние трябва да сме издънно мъртви,
тъй че да не ни досяга ни любов, ни страдание. Онова, което трябва да познаем,
трябва да го познаем в първопричината му. Ние никога не ще познаем дадено нещо
в самото него, ако не го познаем в първопричината му.
По същия начин и животът не може да
бъде завършен никога, ако не бъде възведен в първопричината си – битието –
постигано от душата, когато умре чак в основанието си.”
„Иисус влиза в храма и изгонва
всички, които продават и купуват. И когато храмът остава съвсем празен, тогава
вече Иисус е в него. Внимавай в това, понеже се отнася за нас – Иисус може да
говори в храма на душата само когато е сам в него. Ако има нещо, каквото и да е
друго там, той ще мълчи и няма да бъде в своя дом.”
“Какво хубаво може да има в това,
че Мария е родила Божия син преди 14 века (писано е през 14 век), докато аз не
раждам Божия син в своето време и в своята култура? Бог винаги се нуждае да
бъде раждан.”
„Само който е готов за постене
е достоен да се нахрани”
"Не намирам по-голяма
добродетел от чистата, превъзхождаща всичко отреченост. Защото всяка друга
добродетел се обвързва със сътвореното, а отречеността е свободна от всяко
творение.
Тя е толкова близо до Нищото, че
няма нищо достатъчно фино, което би могло да се съдържа в нея, освен Творецът."
"Първото основание душата ми
да мрази себе си е това,
че доколкото е моя тя не е
Божия."
„Всеки, който следва определен път
към Бога, намира пътя.
Но изгубва Бога.”
"Колкото по-благородно е нещо,
толкова то е по-общо. Сетивността ми е обща с животните, а животът - с
дърветата. Битието е още по-навътре в мен, то ми е общо с всякоя твар. Небето е
по-обхватно от всичко, що е под него; затова е и по-благородно.
Колкото по благородни са нещата,
толкова по-всеобхватни и общи са. Любовта е най-благородна и всеобхватна...
но ние не я познаваме, защото я
търсим за своя."
„Ако някой си въобразява, че
получава повече Бог в молитва, вглъбение, отколкото край камината или на двора,
той върши същото като да увие плащ около врата на Бога и да го натика под някоя
пейка. Защото който търси Бог по начин, той получава начина и пропуска Бога. А
който търси Бог без да го търси, той го вижда такъв, какъвто е Бог в себе си.
Такъв човек става самия живот и може да се нарече Божи син.”
„Единственото нещо, което ще гори в
ада, е онази част от теб, която е вкопчена в живота ти: спомени, привързаност…
Макар и да горят, то не е за да те накажат, а за да освободят душата ти.
Ако се страхуваш от смъртта и се
държиш в живота, то самите дяволи ще дойдат да те изтръгнат от него. Но ако си
достигнал мира си, същите дяволи ще са ангели, които те понасят далеч от
земното.”
„Най-мощната молитва е тихият ум.
Колкото по-безмълвен е умът, толкова по-съдържателна е молитвата. В тишината
всичко е възможно.”
„Всяка сутрин започвай отначало.”
