Едвин Сугарев

ЗАВЕЩАНИЕТО

аз бях и съм
не знам дали ще бъда
но всъщност няма никакво значение
тревата ще расте и изворът ще блика
потоците ще следват своя път
ще идват птиците и после ще отлитат
и все тъй празнотата ще обвързва
огромната скала и песъчинката
това е всъщност мойто завещание
изписано с дъха ми
на ветровете поверено
за всякакви наследници валидно


-------------------------------------------------

“Делата изпреварват своето осмисляне.

Това,

което бе доскоро наша скорост,

е вече вън от нас

и ни влече.

...

И бъдещата мистика ще се домогне

до своя висш езотеричен знак:

змия, захапала главата си.”

-------------------------------------------------


„Расте над покрива димът:
дърво със корени от огън –
материята превъзмогнал,
разкрепостен от тежестта.

А долу сякаш пепелта
го моли – да си вземе сбогом,
и той ѝ кимва мимоходом
и се стопява без следа.

Така и нашият живот
ще се превръща в дим и пепел:
слепеното ще се разлепя,
скрепеното ще се руши...

Ще раснат нашите души
като стебла към небосвода.”


-------------------------------------------------

"Мойсей се е превърнал сам в пустиня,

със себе си е разговарял проснат по очи

и е разбрал, че не целта е важна - само пътят,

дори и пагубен за тленното, е обетована земя."

-------------------------------------------------

ОТ САМО СЕБЕ СИ

„Сините планини от само себе си са сини планини,
белите облаци от само себе си са бели облаци.”

Дзенрин Кушу

Аз от само себе си съм този който съм

ни повече

защото няма повече

ни по-малко

защото няма по-малко

да бъдеш себе си не се постига чрез това да си голям или малък

и няма общо с никакви мащаби

но има нещо общо с тяхното взаимно

пресичане преливане разтапяне

с това да бъде всичкото във всичко

дори и в липсата

дори в самото нищо

Аз от само себе си съм само празнота

защото ако всички форми тук са обиталища

то празнотата е

което обитава

вървя под празното небе и стъпвам върху празната трева

която също тъй от само себе си израства

Аз от само себе си съм ръкопляскане с една ръка

проход без врата желязна флейта

мога да позная себе си единствено

когато разбера че няма аз

и всъщност няма нищо за познаване

в този сплит натрапени понятия приети вери и назаем взети възгледи

в дъното на самоличността

в утаечната тиня

Аз от само себе си съм само в този миг

и миг преди това съм бил съвсем различен

и само миг по-сетне друг ще бъда

никаква застиналост като река потичам

и от само себе си съм обитателят на тези погранични територии

положени помежду минало и бъдеще

достатъчно нищожни

да не съществува времето във тях

но и достатъчно обширни

за да ги наричаме Голямата земя

където хоризонтите изчезват

Аз от само себе си съм процепът към други светове

Аз от само себе си съм тясното око на бога

моето око което гледа бога

окото божие което гледа мен

едно взаимно гледане през дупка в огледалото

Аз от само себе си съм лукова глава

и времето лицата ми обелва

Аз от само себе си съм сребърната охлювна следа

която чезне в черен процеп между камъните

и като нишката на Ариадна води в тъмното

към дъното на нищото където

ме чака истинското ми лице ме чака същността ми

от времето преди да се родя

Аз от само себе си съм само прах под вятъра

Аз от само себе си съм този който съм


-------------------------------------------------

„да очакваш

но без надежда

и да вярваш

но без опора

бавно

бавно да те остъргва

собствената ти недостатъчност

докато станеш достатъчно лек

за своя танц

върху въглени”