„Няма ненаказано добро.”
Кой не си го е помислял, или казвал. Това обаче не е заучена
песничка за хленчене, а е народна мъдрост. Което ще рече, че означава нещо
много повече от личното чувство за онеправданост.
Доброто, очакващо да му се върне добро, е сметкаджийство.
Доброто, очакващо благодарност, е показност.
Онова добро, което приема съпротивата срещу него хрисимо,
затвърждава себе си именно като добро.
Затова – доброто, което се надява на каквато и да е форма на
възмездие, е зле маскирана корист.
Само онова, което приема наказанието си, е с правилна
посока. Именно това е началото на обръщането към Доброто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар